- Здравей, Алекс! Голямо чакане изчаках за това интервю, но ето ни най-после:) Първо искам да ти благодаря и после да ти кажа, че ти си ми любимия поет и искам всички да го знаят:) Алекс, напоследък не пишеш много често, или пишеш, а се спотайваш някъде със стиховете си? Кое от двете?

- Спотайвам се, но това е защото не ме удовлетворява резултата от писането ми. Това е един лаконичен, но точен отговор :)

- Слава Богу, помислих, че ти е избягала Музата:-) Като заговорихме за Муза, коя е твоята?

- Нямам муза, Юли. Има една жена, с която имахме по-продължителна връзка заедно и към която понякога мисълта ми се връща. Като че ли тя ми е най-близо до муза. Иначе мога да си въобразя някаква винаги :-) а и плътта може да е катализатор.

- А четеш ли за Музите на другите, в смисъл поезия? Защото има автори, които предпочитат да не четат... аз май напоследък съм така..

- Непрекъснато чета последните години и непрекъснато забравям :))))

- Кой автор те е впечатлил най-много? Може да е известен или не.

- Впечатлявали са ме с различни неща. Има автори като Джойс, разбира се, като Уулф или Фокнър ( с "Врява и безумство" конкретно), които направо ми бъркат под лъжичката със стил. Един брилянтен прозаичен стил според мен се постига много по-трудно. Имам си много четени автори, към които обичам да се връщам, действат ми като своеобразно лекарство - Стайнбек например. Знаеш ли, от известно време насам имам все по-задълбочаващи се резерви да говоря за литература. Все по-трудно ми е да се обяснявам какво харесвам и защо го харесвам. Само мога да кажа, че ми харесва да изследвам нещата, да потъвам в тях. Силвия Плат например, след като ти видях превода на сайта, намерих си едно сайтче с поезията и направих една от безсънните. ти обичаш ли да се вманиачаваш? я да преобърнем малко интервюто ;-))) ако може :-)

- Не знам дали обичам, но се вманиачавам, явно да. Например с този Джузепе, италианецът, който превеждах, се вманиачих до такава степен, че има чувството, че го познавам и мога да говоря с часове за живота му.

- Ето това е едно от нещата, заради което, смея да кажа, имам това сладко чувство на родство с теб и с още няколко по-познати от пишещите хора. Тази маниакалност, като някакво познато лично пространство. Е - има хора, които са така с козметичните каталози.

- Тук, където съм аз, тези хора са навсякъде, адски ми е трудно да си намеря човек с моите интереси. Имам чувството, че в България има много по-интелигентни хора.. а ако си намеря, то те са с някакви психически проблеми.

- Може в България затова да ги намираш по-лесно интересните хора, защото (и) психичните проблеми са повече.

- Не ме отчайвай така, моля те, ако това е условието да бъдеш малко по-интелигентен, то по-добре тъп, ама здрав:)

- А може и да е заради исихазма, много хора в Б-я си гледат пъпа. В това число и аз :-) Не бе, това е чистата съзерцателност на българския народ ;-))))

- В какъв смисъл си гледат пъпа?

- В т о в а е въпроса:) Може наистина това да е едно духовно по своя характер занимание, просто аз не съм убеден.

- Да си призная, не знаех за тази тенденция, сега още повече се притесних:) Но нека се върнем към въпросите, макар че не знам какъв точно да ти задам.

- Всякакъв. Нали в момента не си гледам пъпа, няма да смутиш медитацията ми:)

- Какво те накара да напишеш стихотворението "...и ще си водопад..."? Много ми е любимо.

- Бях гладен и недоспал. Шегувам се. Не знам, Юли. Просто го написах. Обичам водата. Това има отношение, макар че не е отговора.

- Накара ме да се замисля дали винаги знаем какво точно пишем:)

- За себе си знам, че не. Също така знам, че съм в състояние да напиша нещо, да го изгубя, да го забравя, после то да се появи отнякъде и аз да го чета и да се чудя откъде, по дяволите ми е така болезнено-познато.

- Тук все едно говориш с моите думи.

- Може да е малко високомерно и се надявам да не е прекалено фамилиарно - но - не се учудвам :-)

- Ти и високомерен? Шегуваш се, надявам се:-)

- Ти виждаш ли конфликт между "духа" на поезията и "духа" на прагматиката?

- Не знам, не винаги виждам такъв като че ли, в смисъл, понякога едното е отражение на другото.

- Да, може би си права, може би добрата литература, поезия или проза, е и много работа и в този смисъл няма никакво противоречие, напротив. Но прагматиката се опитва да компенсира липсата на талант и реална представа за творческите ти възможности, макар че убий ме ако наистина знам какво е "реална представа", просто си мисля за някой отчаян алкохолизиран тип с изключително изчистена поезия, който, примерно, си гори стиховете и някое нищожество, което ходи да вре посредствените си неща в ръцете на маститите автори, жалко че не си спомням едно изречение на испански сюрреалист, от автобиографията на Бюнюел, беше в смисъл че никога никак няма начин някой човек с подчинен на удобството и ползата живот, да създаде нещо стойностно. и в тази посока на мислене изобщо не съм съгласен с книгата на Пърсиг, която се опитва да обедини материалистичното и идеалистичното начало в онази недифинируема категория "качество", аз просто се питам кое от двете го поражда. Та, просто изречението беше толкова силно, че коментарите щяха да са излишни, ако го помнех точно.

- Аз мисля, хората не могат да излъжат поезията. Ако те са болезнени прагматици, лишени от всякакво чувство и т.н, застаряващи и изсушени от битието индивиди, те просто хвърлят там някакво въображение и после тичат при маститите.

- И при издателите също - колкото може по-скоро.

- Както има и други, изстрадващи всеки един свой ред.

-Може би страданието наистина е ключът. Тежко и горко на гениалните тогава. Време е и аз да позлорадствам :))))

- Алекс, за завършек на това интервю, ще те изненадам много:-) с един твой цитат от преди време, в който описваш себе си. Ще ми кажеш дали това все още си ти или нещо се е променило.

- Само не от оня глупав "автопортрет на 25"?

- Не.

- Не споменявай за автропортрета, по-суетно нещо не съм писал мисля:)

- "1.72/67 кг., по-скоро слаб, все още по-скоро атлетичен, живеещ на квартира, скаран с родителите си, отчужден от всички, работещ глупости за по 150 лв., и за по 12 часа на ден, по-скоро вдетинен на моменти, по-скоро пуст, ходещ по кръчми, редовно пиещ, редовно безсънен, по-скоро не четящ вече, по-скоро не пишещ вече, какво стана - трудно е да се пише без смисъл, както и да се живее без перспектива, разбираш ли, ако мечтата на живота ми и евентуалния ми талант ме водят в една посока, да пиша до побъркване - защото така се пише качествено и така се развива стил, а животът ми обезсмисля това, тогава - какво?"

-Уау, това аз ли съм го казал? :-)

- Ами да, Това е една доста тъжна картина.

- Това е картината на живота ми до момента. Освен ако не съм играл някаква хетеронимна игра. Нали знаеш - "артистът се отнася към своето съдържание сякаш е драматург" и т.н. :))) Майтапя се :-) Така е все още.

- Хайде да свършим интервюто с нещо по-весело, иначе има да говорим за това с часове.. Кажи нещо на тези, които те четат и после на кого би искал да бъде направено следващото интервю, винаги задавам този въпрос:-)

-На тези, които ме четат - не се притеснявайте и аз вас ви чета :)))) Ние май сме основно такива. Иска ми се да издириш и интервюираш Деница, ако има желание за това. Или - Елена -култ. Или - Клапа. Или Т-рекс - Ивайло Драгнев. Други, които бих искал да прочета какво занимава съзнанията им ти вече си ги интервюирала.

- Ок, ще се постарая, до скоро!

интервюто проведе Юлияна Радулова