- Здравей Руми,
благодарности за отделеното време. За начало, мога ли да те попитам на колко си години.
Позволявам си да попитам, защото четейки стиховете ти, ми се струва определящо – 
притежаваш способността да се изразяваш супер свежо,  деликатно, а и мъдро.

- Ах, уважаема, да ви призная, начина ми на изразяване не е обусловен от огромното
количество години, тегнещо на фините ми плещи - 32 на брой са (годините, не плещите:-)))
И ако позволите да отбележа, понякога имам склонност и към каруцарски изказ, но само понякога:-)))))

С какво се занимаваш, не, по-добре с какво би искала да се занимаваш?

- Губене на време, събиране на мисли и на мидички, когато ходя на море:-)))...
Пиша поезия, искам да стана милионерка в долари от поезия и да построя паметник на поезията.

- Хм, интересно, как би изглеждал паметника на твоята поезия?

- две преплетени тела ще е паметника -мъжко и женско, и дори знам, чии са телата, но няма да ти кажа.
Разбира се, голяма трудност ще представлява да се установи местоположението на ръце, крака, очи, уши..
но отвсякъде ще извира любов и поезия..
ще има и музикален инструмент някъде в цялата тази патардия - саксофон или арфа, или и двете, може и цигулка.

- А до колкото се отнася до вътрешния ти живот, какво ти е повлияло най-много през последните години?

- Че битието определя (донякъде) съзнанието, си е вярно. Обичам да съм откъсната от реалността,  ако тя не ми харесва.
Ако ми харесва - никога не ми стига и си я доизмислям до повярване.

- Несъмнено това е характеристика, която притежават много пишещи хора.
Ти от колко време пишеш, кога се е случило твоето креативно начало?

- на 7 годинки ме озари първото вдъхновение, тресна ме по невинното челце и написах едно стихотворение за зимата
...за беда, не спрях да пиша от тогава, беше навръх Нова Година и така бързо ми дойде в главата,
че го продиктувах бързо на баща ми, за да не го забравя.

- Бих казала, че е било за късмет. А някога интересувала ли си се от определен автор?
Имам предвид също и романи, не само поезия.

- Доста са ми се менили предпочитанията във времето, продължавам да се развивам и преоткривам,
така че предпочитам да не визирам определени имена за момента. Важното, че съм четящ човек.

- Да, усъвършенстването не трябва никога да спира. Ако трябваше да сложиш картина над леглото си,
коя би сложила?

- Картината ще е някоя абстракция на Кандински сигурно, може и на Клее - 
и на двамата стила им се връзва с интериора на спалнята, в която бих желала да спя.

- Това е страхтно, Кандински ми е любимец. А нека сега да поговорим за твоята поезия.
Какво обикновено те кара да пишеш?

- Любовта, тъгата и шибания живот. Радостта и веселието рядко ме предизвикват и вдъхновяват.
Преходността на нещата - също.

Кой е стихът, към който си най-привързана?

- Нямам фаворит. Мога да откроя примерно 10-тина, но не и най-любимо.

- Би ли посочила едно от тях?

- От палеца на левият й крак - ми е особено скъпо, ей сега го осъзнах. 
но имай предвид, че скоро може да е друго - шедьовърът предстои.

- Чела съм го и бих казала, че е наистина страхотно!
Би ми било интересно да разбера защо ти е слабост?

- Предслучване е.

- Много ти благодаря за това интервю. Само един последен въпрос, 
на кого би искала да бъде направено следващото?
Пак мерси и до скоро!

- Да се яви Макс на разпит, а после и всички останали!
Много ви благодаря за това интервю, вие сте градивно стъпало в моята неизбежна,
по-нататъшна известност. Оттук нататък само вие ще притежавате правата за интервю-та
с височайшата ми особа. Целувам ви, мадам.


интервюто проведе юлияна радулова