стихове

ПОД ТЪНКА ЛЕДЕНА КОРА... 
(На Иван Методиев) 

Под тънка ледена кора 
поточето се крие 
и тая дрипава гора 
е космос и магия 

гората е застинал звън, 
в постелята си зимна 
поточето е цяло сън 
спокойствие, невинност... 

А тъй е близо до града 
това, което виждам, 
до оня шумен кръговрат 
от бързане и грижи, 

че някак и не вярвам сам — 
дали не е измама? — 
а все си мислех: 
чудеса отдавна вече няма... 
    

(с) пламен павлов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 14.02.2006