стихове

Старият ерген 
Зимно
Съвсем без думи
Октомври
Нощем
Рондо /без пролет/







Старият ерген


Когато старият ерген
полива бялото мушкато на балкона,
в черното око на обектива му
циклопени мераци се прокрадват.

Тогава като негатив на младостта
се хлъзва мракът......
И обективно всичките жени са негови...
Те влизат в кадър-
Черно-бели, сресани,
Усмихват се единствено за него.
А вечер дави тези мисли в малка сливова....
Промива и защипва на простора миналото.

24 кадъра в минута самота...


обратно към стихове






Зимно


Алкохолно крачи в мъглата
умореният ден.
Носи пръски любов, 
по безцветния шлифер полепнали.
Куцат улични песове...
Той се вглежда в очите им, черните,
за да види там своите стихнали бесове.
После гони със камъни 
поразмитите, кучите погледи..
После себе си гони
и сивее каскетът в мъглата.
На отсрещния ъгъл
гонят песове улични котки.
Умореният ден търси сянката на луната.


обратно към стихове





Съвсем без думи


Момчето, тъмното,
на отсрещната маса,
ръцете си топли с чаша кафе.
момчето, което в съня ми се вясва
от време на време
/през нощ или две/
Косите му, черните,
странно блещукат помежду навалелия сняг.
Очите му срещат очите ми често.
Отпива кафе, 
да не гледа в тях.
И после запалва поредна цигара..
Момчето, което всяка нощ ме сънува.
Рисува ме в профил
върху прашната маса.
Отпива кафе, сякаш мене целува.



обратно към стихове





Октомври


Лениви, еснни пазари
със мирис на узрели ябълки. 
Шпалир напукани дувари,
прозорци, тъжни като бабички.
Това е пътят.
А нататък?
Два стръка винено димитровче
И като куче в прахоляка
се валят есенните мигове.
Октомрви кърши тъжно пръсти
и като старец е зиморничав.
Когато заклокочи виното,
ще ми се върнат всички спомени!


обратно към стихове





Нощем


С нокти котките ще издерат очите на разумните
Ще набраздят телата им до тигрово...
Ще ги горят в зеленикавите клади на очите си..
Разумните ще ги проклинат..
Мяукайки ще се превръщат в котки,
И само мракът 
с черна котешка глава
ще види на вратата през ключалката.


обратно към стихове





Рондо /без пролет/


След тебе лятото като живак червен
разяждаше....
И се превръщах в пяна.
Топях се в тялото на всеки ден...
След теб, разбрах, 
Сезони няма!

След теб ръждяса бързо есента
И чувствата до гуша се окаляха..
мъже случайни безлюбовно сваляха
С бельото -черно черната тъга..

След тебе зимата като кобила
препускаше
И някъде далече...
Все чувах приглушеното и цвилене
"Не го сънувай, той не те обича вече..."

След тебе- лятото!


обратно към стихове




 
 
    

(с) аксения бонева
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 13.07.2005