стихове

Жълти, много жълти минзухари
Пожелах си тънки часове








Жълти, толкова жълти минзухари


Да влезем в патеона на историята,
в една голяма и сенчеста аула,
като стая на Синята брада, 
да завъртим глобуса на нашите познания ,
да спуснем завесите, да върнем лентата назад.

Жълти деца, толкова жълти деца!

Тихо прекосяваме мрачните коридори на годините.

Тихо е! Оракулът спи, много оракули спят.
Пития е заслепена от безумия,
Делфи е далеч.
Храмът го няма.
Тук не е като в храм.
Тук никак не е храм.
Тук дишат овразите на Флегетон.
Мирише на сяра.
И сапун!

Варят живота по казаните.
Някой се е прицелил в Окото на Господ!
Искал е да сложи кърпа на очите му.


Ужасно са плакали майките.

Колко камъни! 
Тук има много живи камъни с изтръгнати сърца.
Какъв спомен тежи по телата им;
Тежи им и потъват в пластовете на времето.
И сякаш искат да пробият сърцето на глобусът
и да остане викът им в него,
да се стопи,
да изчезне
в течната магма на неродена още земя.

Колко е шумно в тази стая по история-
колко е безумна тишината й!

Жълти, толкова жълти деца!

Какви стрели на времето е трябвало за да пробият
гладките облаци над толкова жълти деца;
Каква свободна воля?
Каква печална роля?
На фашизъм,
На нацизъм;
И на всички други солицизми от праха, 
от най- тежкия прах на кървави страници.

Мои малки жълти деца!
Не плачете. 
Ръцете на Утешителя ще ви докоснат,
                             ще ви приютят.
Не плачете!

После тънките ви стебла ще пробият
черния хумус,
ще се засипят с невинността на снега,
и ще разтворят цвет с този на Слънцето,
като пролетни минзухари-
                малки невинни минзухари!

А ние ще държим отворена стаята,
но далеч от бъдещето за всички деца.
А слънчевите минзухари от обратната страна на света,
ще трептят със знака на звездите.

Мои  

         малки

                    невинни

                                 минзухари!


обратно към стихове




Пожелах си тънки часове


минавам по часовете на тънките ти пръсти
тишината се изтяга като черна котка
така ми се иска
иска ми се
всички волности за които се сетиш
да спра с белезници 
в периметъра на всички хиперболи
от един равен мач помежду ни

но това се случва рядко
само когато по пето авеню 
всички прозорци гледат навътре




обратно към стихове
 
    

(с) бина калс
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 19.03.2005