Той закъсня. Цяла вечност. Тя го чакаше. Права. Незабелязала, че в косите й са се заплели мъртви звезди и други дреболии.Слушай, липсваш ми. Боли ме духът ми, че те няма. Другото е поза. Другото е проза.
мисля за това, което трябва да кажа и как бягам неволно от него всеки път всеки път, когато го търся и губя го без да го намеря губя, отдалечавам, отлагам все думи пригодени за любов. в смисъл една чаша до мене опровергава всички общи думи бъдещи и най-вече бивши и тези, които смятаме за настоящи. в произвола на случаините думи и случаини срещи се ражда детето на всеки въобщизъм а детето му е някакъв конкретизъм идиотизъм и въобще някакъв -изъм тлее то като устна кухина и като мълчанието между песните жадуващи да бъдат пуснати наяве слушани толкова много пъти и все пак всеки път някак си различни. Някой ден с теб ще ги засипем с цитати от Бунюел.
Панаир
Онзи - със захаросани ябълки, онзи до него - с кафяви петлета. По-надолу един дава пуканки на родители, които са купили на детето. Ако походиш наоколо, ще видиш мечка и лъв, които за няколко долара ще играят сиртаки в жарката ръж. Има и от онези там влакове, които не знаят за Нютон - и какво е това, което пази ги - не знам и не искам да питам. Зад въртележката един продава памук - и, знаеш ли, с магия го прави от захар! Уж памук е, а е толкова сладък на вкус, че бие близалките по всички сладки параграфи. По-нататък има колело, от което се вижда целият свят. От върха му пък се вижда едно детенце, което умира от глад. Панаир, лукс или ден във игри - приемай го, както си искаш. Но не забравяй да хвърлиш две-три пари на връстничето, когато си тръгваш.
(с) делян илиев
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 13 март 2012