начало

поезия

манифест
преоткриване

рисунки

форум

контакти

хубави места

 

 

 

 

 

диа ангелова

 


стихове

Така съм
Този ден ще започне Стоеше там И не познавам този цвят... Под шапката на слънцето
Мириша цялата на теб...
Така съм
Така съм жива – 
пея нещо отлетяло 
временно за миг
помислено
преглътнато
забравено
заспало
Нещо същото-различно като всеки следващ изгрев боцкащ непрогледните клепачи и пречупен в дим цигарен Така съм силна – срутвам се в окото на деня си като птица се събуждам и променям но след всяка стъпка друга съм във снежно утро - като погледът от упор - като нищо досега, но по-различно. обратно към стихове
Този ден ще започне
Този ден ще започне с усмивка
ще препусне през трамваи 
и линкове -
ще се гмурне в монитора -
снежно-настръхнал и сам
непознат и горчив
като кафе без захар
Този ден ще се втурне със дните които така му приличат - очакван и не - ще бризне в ръба на чашата ще улегне несетно до вечер ще заструи В светлините ще бяга изгубил дъха си изгубил представа за времето Ще се дави в прозорци и мисли през вечерния звън - натъжен до кресчендо - Този ден ще заплаче с усмивка обратно към стихове Стоеше там Ти гледаше ме тихо-нежен...
Стоеше там изваян като древен стих Като нощно откровение Трептеше В каменните думи ти ли беше Галеше ме като сън и ме болеше като свян... Така си бил до мен – отдавна... Така си бил, а да не знам обратно към стихове И не познавам този цвят И не познавам този цвят… Така потайно зад очите ти изгрявам, че невъзможно става цвета им да определя
С цвят на коняк и нещо, от което ми става горещо... И не познавам този цвят и не познавам… танцуват мислите ни като пяна от която - виж - пораствам като облак върху сянка като планина без име сякаш съм до дъх последна сякаш съм небе което се люлее до насита над върха на Мачу Пикчу Сякаш без да питам искаш или не - защото те обичам - подобно слънцето се раждам в теб... обратно към стихове Под шапката на слънцето
Не сама.
И не дори без теб.
Ще изпия горещо-горчивата чаша на сутрешното си кафе, което кафеварката сега със буйност на вулкан изригва. Под шапката на слънцето надничам с любезно любопитство, колкото да му подскажа как се изиграва любовта. Колкото да му напомня, че ми е длъжник! Щом не мога да съм като него, и да имам всяка птица, всеки облак, всяка твоя дума, щом не мога цъфналите вишни да целувам, щом не мога да прегръщам с тръпка на удавник тялото ти болно в страст по мен... Под шапката му продължително ще гледам - ей така, от упор ще го гледам, докато ме заболят очите... обратно към стихове Мириша цялата на теб
Мириша цялата на теб
Миришеш целият на мен
-ще уточня сега – L’Instant Guerlain -
и Азът ми е всъщност Ти
и Ти си мои пет звезди
и няма как да изкрещя
че свършвам в теб 
че свършвам в теб
че всички огледални светове
събирам в хаос подреден
че гмурването в Млечен път
е мое Ти си мое Мен
че гмурването в Млечен път
събирам в хаос подреден
и всички огледални светове
рисувам в теб 
рисувам в теб
Миришеш целият на мен
Мириша цялата на теб



обратно към стихове











 

(с) диа ангелова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 04.01.2006