начало

поезия

манифест

преоткриване

рисунки

форум

контакти

хубави места

 

стихове

***
***
***

Клаустрофобия
Пат
Безсъние
Без заглавие
Мяу

 

 

***

Може ли
да бъдеш с мен муха
в моят малък измислен свят,
разрошена и пияна
да сложиш ръката си върху
моите устни.

Може ли
да си за моето
картофено сърце жарава,
и да се мотаеш с мен по
мръсните софийски улици
докато гравитацията не се изплъзне
изпод краката ни
и не се смалим като птици
над покривите

Утре.


обратно към стихове






***


на улицата под моя прозорец
като изваден от някой безупречен филм
се излива смехът
на една безгрижна медуза
и един бъдещ филмов продуцент
с манга прическа.

В моята собствена пиеса
аз играя градоносен облак
взривяващ в гърдите си ракетите на
гражданска защита,
или поне заглъхващ в тъмнината
вик.

От всичко възможно
днес най-много да искам да се напия
и разбира се да няма с какво.

не ми остава нищо друго освен
да си сипя още една чаша мастило
и да кажа наздраве
на една жестоко щастлива bjork
излитаща през слушалките
в мен


обратно към стихове





***


Ядосан съм и съм луд.
Не мога да му намеря началото мила,
нито да му хвана края.
Седя пак и си вадя очите 
с една голяма бяла тъпота
която се завърта като лента пред очите ми
отново и отново.

Не знам дали знаеш, но гласът ти има
красивата способност
да се разхожда бавно по кожата ми
и да разплита всеки напрегнат възел
в мислите ми.
А върху случайно изпусната дума на френски
така се подхлъзвам че хлътвам на стола.
С усмивка широка като море


обратно към стихове





Клаустрофобия


Осъденият изрови тавана с ръце.
Крещейки ужасни проклятия,
удави мазилката в кръв.
Зад решетките пазачи
залагаха на любими хлебарки.

После поиска нови ръце.
И те му ги дадоха.
С тях го снимаха за архива
и затръшнаха напреко вратата.

Осъденият издълба пода с крака.
Кашляше силно и много хриптеше.
Чуканите му бяха бургии.
Зад решетките пазачи
пяха стари градски песни.

После поиска нови крака.
И те му ги дадоха.
С тях го снимаха за архива
и затръшнаха напреко вратата.

Осъденият изгриза решетките.
Забивайки устни в металните пръчки,
яростно дъвчеше своите зъби.
Зад решетките пазачи
си подаваха силна цигара.

После поиска нова уста.
И те не разбраха какво казва.
Наистина, добре се посмяха.


обратно към стихове





Пат

изритах обувките си на улицата
сега следя отвисоко надбягването
тази която е пробита отдолу
мрънка че има повече стаж
и гледа да не стъпва в локвите напразно
другата й се смее идиотски разпрано
и се старае да и пуска фъндък
тя е май
малко влюбена
изкаляла се е до последни уши
после
заспах и сънувах в един черно бял романс
че на поредната обиколка ги хваща
един умрял от глад скитник
и ги жени на краката си
когато се събудих
те отново се бяха прибрали
и се зъбеха насреща ми като кучета


обратно към стихове





Безсъние

на леглото на безсънието
седнал
провесил крака
никъде
гледам стената
в очите
и не я виждам

тишината се
разтяга в ръцете
на ноща
и достига
дълбини в които
звуците не са
на място

чакам
в небето да се
разтворят звездите
чакам
сутринта с лодка
да ме отведе в
облаците
на мъгливи сънища.

чакам да заспя
някъде
провесил крака
никъде


обратно към стихове





Без заглавие


    

затъкнат в гърлото
на чайника
съскам парно
върху бумтящата печка негра
до наплясканите чапати
изгорелите ми длани
тлеят в бяло
от безмълвието
събрано между зъбите

сини проблясъци
между гредите
на изтърбушения таван
от прашните облаци
гръдни
дълго се събужда
изсъхналата какавида

в сняг от пепел
заравяме ръцете си
преплетено
въртим и завъртаме
завъртаме и въртим
докато не се повдигнат
и последните ни крачки насън

обратно към стихове



Мяу


Има едно много ветровито място
На ъгъла на 34та и хай-парк авеню
Улици на върха на мустаците ми
Където заставам сутрин на две лапи
И се оглеждам отчаяно за някой мъжкар да се сбия
Минават и хвърлят стотинки в чинийката на стария
А после той ми купува мляко от магазина

Топките и на двама ни ги няма
Главата на едно бившо семейство изрита много лошо моите
Когато изядох спестяванията му докато беше на работа
А неговите са finito hombre
Затова сега спи с мен на улицата
И не спира да ми говори за бившата си жена
Като че ли мога да разбера нещо

В този квартал няма никакви други котки
Само няколко домашни любимци
Които си растат по дворовете
Понякога през ноща
Стария така силно ме притиска до гърдите си
Като че ли иска да ме убие

Безумно се страхува че някой ден може би ще избягам
И затова винаги ме държи на канап
Оставил съм ноктите си по целите му ръце
В борбата за въздух и също от яд
Че дори да успея да се измъкна
Нямам къде другаде да отида

Една сутрин социалните дойдоха и ни прибраха
С много загрижени изражения на лицата
Докато отвързваха въжето от шията ми
Държаха ни два дена в районното управление
В съседни килии
И накрая него го освободиха
А мен изпратиха в психиатричното отделение

- Мяу..

обратно към стихове

(с) димитър димитров
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 05.03.2005