стихове

Моно - но аваре
Басейнът
***
Жълто стихотворение
Столът
Той ще е във рая




1.

Утрото мъгливо като лисната
сапунена вода
о стъклото на прозореца
от двора вътрешен
на сънните очи ми пари,
във тази чужда стая
слънцето като жълтък
на рохкаво яйце
право във лицето ми
изгрява. 
Стаята с матраците на пода,
скърцащото дюшоме,
паравана от тръстика бледа
с проснат върху него
бял халат на розови цветя.


Другите все още спят...




2.

Нареждат на сергиите
касетките със ябълки и грозде,
след сянката на грубите подметки
на сънените продавачи
по плочките подтичват
разсънени
лилаво-сини гълъби.
И "Седмочислениците" звънят
в ушите ни,
и ние чуваме камбаните,
защото беше тиха музиката,
и казваме "Добро утро"
на забрадената с кафява 
пъстра кърпа
арабка в малката й закусвалня.




3.

Добро утро!
Над чая от хибискус...




МОНО - НО АВАРЕ

Голям прозорец
в дървеното кафене,
във него сенките 
на две затворени лица
с коси прибрани на тила,
прикрили своите очи зад картите,
зад него - капките
от ноемврийски дъжд
върху разложени листа
по плочките.
Онази руса хубава жена
от масата съседна
с нацупена уста
отправи в миг очи навън,
в зеленото им се отблъсна
здрачаващата сивота
на този ноемврийски дъжд,
на този сив цигарен шум,
провиращ се от хората зад картите,
на ярката студена самота 
на жълти пейки,
детската пързалка
и люлките, застинали навън.


обратно към стихове




Басейнът


1.

Басейнът
с есенни листа,

   две-три,

подмятани от малките
                                      вълни,
когато плувам
към дълбоката страна,
и тихото бучене
в моите уши
на синята 
              вода,
отпусната 
и свита на кълбо,
недишаща,

    повдигана 

от хладната вода
и от мехурчетата 
                                       
                               въздух.


2.

Басейнът,
и когато си лежа 
отпусната по гръб,
затворила очи
пред застудяващото слънце
напълнила уши
с лазурносини звуци
на плочките по 
дъното.


обратно към стихове





***

Трип-хоп във стаята
с кафявите завеси
вървят минутите,
така спокойно
аз да срещна утрото,
със тих комарен шум
и синкавата светлина
на отминаваща безсънна нощ,
преминала във учене.


обратно към стихове





Жълто стихотворение


Било чудесно
минаването покрай "Невски"
във осем сутринта,
с камбаните
и жълтите листа,
с камбаните
на няколкото гласа
и ритъма
на чистата душа,
пречистената съвест,
след сутрешния ни скандал.


обратно към стихове





Столът

Сега разбрах
какъв е смисълът,
и дървената еротичност
да съм сама жена
разголена
и изпотена
от танцуване,
и да танцувам с стол.
И да целувам своята ръка,
и да шептя с Мадона

wantingneedingwaitingforyoutojustifymylove

Сега разбрах,
сега ще знам,
и сядайки във всеки стол,
ще сядам в теб.

обратно към стихове




Той ще е във рая


Той ще е във рая,
така живее,
гледа през прозореца
навън децата,
мисли за съквартиранта си,
чорапите му,
своята приятелка,
с която заедно са 
девствени,
по-заедно
не могат,
и ще се оженят,
някога,
когато са готови,
ще се родят децата им,
сега е уморен,
но вярва...

А ние с тебе
в ада ще се гърчим
и ще се шибаме
със грешниците.


обратно към стихове

(с) костадинка лапкова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 13.10.2005