зверове спят в пантофките 
на бели балерини които мълчат приспивателно 
и сънуват че зъзнат на полюса почти голи 
стегнати и привързани една към друга 
с метални тиранти 



бълнуване 

акварели вместо прозорци имат 
къщите ни от безвкусен сладолед 
бели и подредени 
в десертни купички 
кръгли ръбове 
от които не излизаме 
но падаме 
и си раздираме колената 

после сърбеж неспокойство 
смъдене бинт спирт търпение 

а никой не се интересува защо 
зверовете са с болни глезени 
и когато трябва да излязат 
вън от пантофките 
пълзят и пилят нокти в пода 
издават ужасни звуци 
балерините запушват ушите си 
с големи пухени шапки 
и пият ледено студена вода 
за да не пищят от ужас 

когато стъпват на меко петите им 
те се страхуват че това е болест 
че нямат твърдост и са осакатени 
не издържат без мъчителни пируети 
и въздържание 
и бяла пудра която стопира жестовете 
съвършените им леки подскоци 
губят своето очарование 
стават тежки мудни 
сякаш вместо нозе имат красиви лица 
и не искат да стъпват по тях 
страхът от обезобразяване 
времето изтича 
либретото е забравено 
важен е единствено танцът 
единствено 
образът който носи движението 
и разума 
който диктува 
след взето решение 

зверовете са всъщност 
малки зверчета 
суеверия болки 
не болести не неувереност 
страшни резци готови да разкъсат 
и най-дълбокото 
но недъгави 
но незрящи 
но очакващи 
мига на стряскане 
скъсване 
на сухожилие 
стенание диво 

дотогава 
сладък сън 
в пантофката 
на любимите 
мълчаливи фигури 

неподсладен сладолед 
леден подиум 
статуетки по кръглите ръбове 
и желания 
да получиш обратно 
разтапянето 
кристалчето докоснало слънцето 
изчезналото спасително слово 

сладко убеждение за присъствие и отсъствие 
в едно единствено тяло 
музика 



преднамерени очертания 
по географските карти 
ме карат да мълвя че не вярвам 
във фалшивата хиромантия 
гледай ми на око и чело 
играй шах с кафени зърна 
срещу мене 
или пък дама, без камъче 
с окуцялата ми усмивка на загуба 
рисувай с обратното на графита 
заличителни линии 
Негатив, седни до мен 
да се проявим в "нова" светлина, 
да се променим положително 
в отрицателни знаци - белязани еднодневки 




уморена от стогодишен хищен сън 
тя влезе до глезените в реката на сянката 
това е река която тихо и кротко 
опознава дълбочината си 
и ромоли в песента си като пиян славей 
би могла да обърка всеки 
но не би приела друг освен нея 
тя разхожда неравновесието си като танц 
и обгръща дирята от липсващо тяло 
като топлина на някой бил там 
но насилствено нежно изяден 
от мисълта за невъзможната принадлежност 
от близостта на два погледа 
се забравят старите навици 
това е да се посветиш 
да избереш красивия смисъл 
на слепотата си 

чиста елипса 
докосване 
без последствие 

с цялата вярност 
можеш да породиш 
дъжд недоверие 

тих реверанс 
правят същностите 
една на друга 
веднага щом се намерят 

началото на творба 
живопис 
смърт в разстоянието 
сблъсък битка 
борба на отражения 
до задъханост в огледалото 

друг й каза 
че иска 
да овладее 
приятната 
мекота 
на движенията й 
но тя не прие 
това посвещение 
тя бе толкова 
благодарна 
на девственото 
мълчание 
че продължи 
да стои 
на брега 
и да вярва 
че тази река 
е Отрицание 
на страха 
че опознава 
дълбочини 
и ги пази ревниво 
като редки картини 
глезени 
пръсти 
очи 
рифове 
мигли 
страни 
синьо 
тъмно 
неразгадано 
тя 
е вълна 
изпуснат 
впряг 
е съмнението 
търси 
нови 
посоки 
нови вълнения 
на всеки 
сто прилива 
съня 
губи значението си 
и търпи 
промени 
любов 
и лишение 
... 
тя 
е 
хищник 
с лице 
на млада гора 
вътре в нея 
преплитат теченията си 
три вида реки 
три вечности 
равни на три болни безвремия 
тризначни 
реки 
пълноводна 
смъртоносна 
и пресушена 




Котаракът Мрак 

едноокият котарак Мрак 
завива зад ъгъла 
премества изсъхналото листо 
от пътя си преди да го е подушил 
"есента свърши" - помисли си той 
и смръкна навътре 
после кихна отвърна с "ххх" на другите котки 
и се промъкна през отворения прозорец 
погали скута на едно забравено момиче 
отърка добре лапи в краката на стола и се измъкна навън 
навън е убежище? докога? 
в дългите дни 
едноокият котарак 
не виждаше много смисъл 

"Нощта под завивките ми 
беше топлина отвътре за котаракът с името Мрак 
обичах го по особен начин 
понеже само той съзнаваше моето съществуване 
и никога не ме попита 
защо му отнех 
едното око 
половината светлина 
и лявата страна на нещата 
както и да е 
Едноокият Котарак Мрак 
е най-добрият приятел 
който съм имала 
разхожда се около тялото ми докато спя 
цяла нощ небе са му моите завивки 
малки и преодолими препятствия 
са коленете лактите и лицето 

не се сърдя когато подрасква 
лицето ми 
мисля че така той рисува 
умело раните 
които аз самата 
не ще съумея да си направя" 

--- 
Едноокият Котарак Мрак се събуди между краката й 
Облиза един от ноктите си и промърка доволно 
после излезе през отворения прозорец 
и го отнесе Пощенската кола 
Но това е добре 
защото той 
просто никога 
не е съществувал 
в лявата част на пътя.


 
    

(с) елица ганева
============================= 
(с) Нова Българска Поезия, 14.06.2007