стихове
Две устни в думи изгорени
С упорито детинство
Щастливи в собствената си печал
Като държанка на една съдба
Инфантилно те!
(без заглавие)
Преди да бие полунощ
с оголени стрелки,
пътуват
транссибирски влакове.
В "изкуствения рай"
преглъщам опиатно теб,
отключвам
виното,
водата,
пясъка
преминал кожата,
в отсрещната земя
събличам
и обличам
слепнати коси,
извивам рамене
през смислите-
Любим и Не-любим.
Пилея самотата си
до невъзможност.
обратно към стихове
Когато,
острите проекции
на хоризонта останал без слънце
надигат стремглаво ръце
на фона от болка и сладост,
преобращам смъртта и живота.
Нанизвам дълбоките рани
високо в душата,
гриза гордостта
в разпилени останки.
Съпреживявам приятел
абсурдните чувства,
недовършена-
като представа
червя се за теб.
Извън мен самата.
обратно към стихове
Отново,
ще бележим времето
със старите си нови празници
готови за подмяната
на смисъла
ще кърпим мигове,
до думи впримчени
обърнали
хастара на душите си
в началото на нищото
до дъно ,
ще пълним празнотата
със столетия,
оголени до битие
сред хоризонт
и ударите на сърце,
ще минем някога през себе си
отвъд,
разсипаният свят
нагърчил между зъби
сивите от скука мозъци,
щасливата печал
и стъпките нататък-
все едно
къде
и как
ще преживеем
паметта си,
онази същата,
която
ни прокуди.
обратно към стихове
Понякога,
губя равновесие
под тежките кринолини
на мислите
и паднала
вътре в себе си
съзерцавам
дълбоко под кожата,
онези нанизани погледи
наследство от стари епохи,
веригата дето ме свързва
с тежестта
да си връщам сърцето
без да търся посоката
смачкана
като калинка в ръката,
която си топлил
отдавна,
отново се нося нататък
през
безкрайното малко възможности
пак да те помня,
завъртам битие
рискувам
едно съществуване,
и тръгвам
след теб
нагърбена с дните,
в които пътуваш и ти.
обратно към стихове
Инфантилно те!
Синьото в очите му
и реката си отиват.
Гледам го и набъбвам от щастие.
Като риба-балон.
Оная с бодлите.
Накъсвам копнежите си
и ги сгъвам на малки корабчета.
Пускам ги под моста.
Синьото ги понася.
За него.
Заобикалят въдицата
и надуват сирени.
Любовни.
Май не ги разбра.
Понеже нежно ме помоли
да не замърсявам околната среда.
обратно към стихове
(без заглавие)
Полирах се,
за да ме надраскат
Отскубнах жилото сама
Съмненията си кастрирах
Очите си изпуснах в прахта
Устата залепих с мълчание
Изкормих се от суета
Ръцете си с вина завързах
Облякох се с невинно тяло
Наметнах си и пет крила
Изопнах се от срам,
за да ме сгънат
И пак не съм
Добра.
обратно към стихове
диляна цветкова