стихове А над залеза звънко струят драскотини
Жена Стая за нежност Сърце Есенна сватба Така ме разтревожи идването ти...Казвам се Гергана...и точно такава се чувствам,
въпреки, че често чувам името си в други варианти.
Затова пък от магията му никога не съм искала да избягам. Родена съм през 1975, но ако трябва да съм точна едва съм успяла да се вместя в нея – без малко да я пропусна –
от там и разбираемата ми вражда с всички крайни срокове. На многото красиви неща, които умея да правя,
съм се научила от моята майка, от възрожденския дух на учителите ми в Национална Априловска гимназия в Габрово и от малкото приятелства в живота ми, които съм допуснала да се случат. По този повод, следва да съм благодарна на съдбата за многото хора, които срещнах до днес в живота си, но има дни, в които чувствам, че трябва да й благодаря и за това, че пък не ме е срещнала с други. По образование съм магистър по право от СУ “Св.Климент Охридски”, а от скоро и правоспособен адвокат, но не съм сигурна, че някога ще се вживея в това... Пиша отдавна. Най-напред започнах с неистови, но доставящи ми удоволствие опити. Някои откъслечни свидетелски показания сочат, че особено значима част от ранния период на творчеството ми, заема култовото и гениално прозрение, кодирано в двустишието : “Зайко къса минзухари, Ежко търси си другари.” Това разбира се е част от едно далеч по-мащабно произведение, което обаче поколенията няма да могат да узнаят, поради липсата на запазени артефакти в културните ми пластове от онова време. По-късно, образователния уклон в семейството и училището превърна енергията на писането в относително разумни думи и смисли, които почти ме накараха да вярвам, че дори и да не мога да нарека себе си поет, мога да се заема с много по-интересното занимание по ухажване на думите. Дано им причинявам същото удоволствие, което и те причиняват на мен. Обичам търпеливите хора, черното кафе, отчаяното си чувство за справедливост, книгите, Маркес, семейството си, сладолед, старомодната музика, балконските си цветя, откровеността и още много други знайни и незнайни човешки удоволствия, които не споменавам, за да не ги хващат уроки ... А всички божествени емоции, които не се вместват в думата “обичам” съм запазила за сина си! Мразя реване, самонадеяността, комари, надменността, лошото време, лицемерието, миенето на чинии, ниски обувки и някой неизбежни човешки нерадости, дължащи се на разума, макар и често да са обясними... Както изглежда, китайската поговорка, че по-лесно се позира за картина, отколкото се пише автобиография, май е вярна, затова бъдете снизходителни към неясната фактология. По-важни са словесните ми опити...А над залеза звънко струят драскотиниТича босото лято по тревата изпръхнала. Есента го догонва с мокри ръкави. Суха клечка го перва през рамото, изохква от бързане и над залеза звънва една драскотина.
Под тополата сядат листа пожълтели Попрепил от дъха на тревата щурец в настроение ще побъбри за времето, но с неразбиране А над залеза звънко струят драскотини... Златни стъпки все още личат, изоставени между редките пръсти на дивия кестен. Тича лятото, хвърля зад себе си стомна. Разбива я синьото на небето. Подсмърчат две-три драскотини... обратно към стихове
Жена1. Жената – Обиталище на думи – Мария Мила Мама Земя Зора Зачатие Небе Надежда Нежност Отворете друга страница – На тази думите превалят… 2. Жената – На ъгъла на къщата От двора На срутения над сърцето й балкон – Парче озадачена арматурна тел- Ооградата на формата й Охкането от изкачване, Дископатията на левия й навик Да си ходи Вкъщи Захвърлила се подир погледа си, След примигването на зениците, Осиновен от гледки Изморената жена… 3. Жената – Лунатичка Котка Магьосница с вечерни нокти С кърпена пола С разплетени чорапи И със златен лъч в ръцете Объркана Одрана Осамотнила вълшебствата, В чийто пъстри рокли В подгъвите им Смеха си е зашила Неусетната жена … обратно към стихове
Стая за нежностОтделена от другите чувства. Безкрайно понятие за пристигане прошка проглеждане пристан... Незкалючена, тайна и някакси островна – стая без врата, а с обятия – стая за нежност... обратно към стихове***
СърцеТи си крачка към мен, във която се спъвам щом сърцето ми спира пред твойто сърце – с ожулено чело, с одрани колене и с прашка за птички в едното крило! обратно към стихове Есенна сватба Есента залудява, троши огледалото, хвърля сватбен букет зад гърба си и хуква. Три свенливи липи го улавят, разкъсват с листата си жълтото – после дълго се карат с повея коя да е първа.
Есента засиява, прелива октомври над ръба на мъгливата облачна чаша от звуци - дъжд звъни, хрипват есенни бури, гъргорят капчуците... И дори захарта в кафето извиква “Горчиво”... обратно към стиховеТака ме разтревожи идването ти, което развърза свитата ми в равнодушие коса. Навих конец край пръста си, халките преброих и ето – било е името ти в края му...Така разбрах, че е било магия – кобница проклета, денонощна, че съм обсебена, че съм навита на кълбо, и че по нишката ми, вплетена в столетия, едно човешко настроение в мен е придошло- през лабиринта ми от грешки нескопосан, над изморения от любопитство врат, надеждата ми е била подложена на неочакване... Какъв обрат...!? И че обърканата от поличби прошка, която ти дължа в такъв момент, е само обичайната самотност, в предчувствието ми за теб ... Така ме разтревожи идването ти, което замръзна като точка в края на деня – разлях мастило върху листа, пръските съединих и ...ето, било е името ти в безпорядъка.. .Съдба! обратно към стихове
(с) гергана атанасова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 18.10.2005