начало

поезия

манифест
преоткриване

рисунки

форум

контакти

хубави места

 

 

 

 

 

ивайло дагнев

 


стихове

Dance Macabre
импресии жена и кафене извиква в мен заклинания преводи
Dance Macabre Тогава не очаквах никого звънеца ме уплаши иззвъня настойчиво бях сам в шпионката видях я на възраст (обаче с огън във очите) непоколебимо държеше папка със квитанции дете със болест някаква от всеки само левче аз имах два това бе всичко поисках да ми върне ресто нямала усмихна ми се с укор гузен се разделих с каквото беше мое с облекчение “Довиждане.” Довиждане. (aufniemersehen) С облекчение вратата бързо се затвори и стъпките по стълбите не чух а само си повтарях: О, Господи, защо държиш във клетка бялата си лястовица? обратно към стихове
импресии жена и кафене помниш ли когато ти поднесох вечерта на лист хартия върху обратната страна на сметката предложи как събрах на масата лойола и савонарола и смирението минаващите млади бицепси хладната ръка във моята как те попитах обречено-свенлив ще се ожениш ли за мен не не цветовете на тапетите са избелели бях готов да си извадя окото и да ти го поднеса във стих ван гог слънчогледовото недоверие на устните ти ти произнесе смеха си, премълча жана дарк потъна в мечти изгрев и залез във лондон сметана и чай щях да си остана несмел римувач си помисли нобелова награда изрече ако съм щял бил роден другаде вечерта бе крехка и двулика като облак хвърлил сянка в езеро нашите деца ще са късогледи свали си очилата моите и твоите деца в очите помниш ли какво нашепваше обратната страна на луната когато се прибирахме тъмни в полунощ сервитьорката усмивка на изпращане измачкан лист кошчето с мечти ти ме обичаше от любов към това което не можех да бъда наистина ли истината ли истината пàрата твоето прибулено лице чашката с кафе моят лик на дъното ù. обратно към стихове
извиква в мен Наситих думите, за да не ходят гладни между хората. Нахраних разговорите, за да не бунтуват с дребнотемие мислите. Утолих жаждата на мълчанието, за да не се поти от неудобство пред тишината. Сега мога да остана с усмивката на Мона Лиза. обратно към стихове
заклинания
-ще се обадя някой път

и ще се видим

-да да 

ще те чакам

-имам много работа сега

но като свърша

-не не спокойно

ще те чакам

-с всички главоболия

жената и децата знаеш

как е 

-да разбира се така е 

ще те чакам

- все не стигат средствата

не стигат

- и при мене е така но

ще те чакам

- хората живота ми отровиха

завистта е знаеш

 - хората ужасни са ужасни

ще те чакам

- и живота вече  всичко ми е

писнало до гуша

- и на мене да те помня

ще те чакам

- питаш ли ме колко искам

да се махна някъде далече

-някога далече… 

как те чаках някога…

бяхме с тебе

ще те чакам

- да но знаеш как е 

всичко се променя… но е същото

пак ще дойда пак ще дойда

-пак ще дойдеш пак ще дойдеш

ще те чакам

-не не успокой се 

като свършиш да ме чакаш

ще те чакам


обратно към стихове

 
(c) ивайло дагнев
============================= 
(с) Нова Българска Поезия, 22.05.2005