стихове в пепелта отвратителната кръглост на земята по улиците тавтологично
в пепелтаВ оная пепел от огнището, останаха ми шепите. Все още ровят там - във нищото... Днес стъпките ми са застинали: вървя най-често по пътеките, които други са изминали. И взорът ми не търси птиците - отдавна те са препарирани, на художниците в скиците. Лицето ми е стара крепост. Мечтите ми са консервирани, във свойта собствена нелепост...
Сега вървя, загубен в степите, и нищо, нищичко не искам! Единствено ми липсват шепите... В оная пепел от огнището, забравих ги (уж без да искам!), да ровят, да ме търсят в нищото... обратно към стиховеотвратителната кръглост на земятаПонякога Земята е толкова кръгла че чак мразя Коперник. Тогава Галилео ми размахва среден пръст под носа и ми казва: "И все пак тя се върти, копеле!" Абе, къде блее инквизицията, бе? обратно към стихове
по улицитепо улиците често се стелят листа. и как ми се иска (ей тъй, от сърце!) да вдигна всяко едно и да го възнеса на дървото от което се е отронило, на клона от който е смукало сок, на мястото, където е било принадлежно. Листата, изпопадали по улиците пълнят алеите на есента с неизбежното пролетно безмислие...
по улиците гъмжи и от паднали хора. но нивга не ми се е искало, (дори и от чисто притворство!) да ги вдигна за да ги възнеса. хората нямат дърво от което да се отронят, нямат клон от който да пият живот, нямат място дори и по пустите улици. Като изпопадали листа се стелим по алеите на есента в търсене на пролетни илюзии... обратно към стиховетавтологично"Не плачи не плачи" казах аз казах аз а пък тя плаче плаче отново. Отново. Тя е тя е сълза, тя сълза е сълза, а пък аз а пък аз аз съм слово. Слово. **** "Не плачи не плачи. Виж дъжда виж дъжда- даже той даже той нявга спира. Нявга спира и той..." Не и тя не и тя. Тя е плач тъжен плач все извира. Извира... **** "Чуй ме чуй"- казах аз казах аз казах аз: "Ти пресъхна изсъхна изтече, ти се втече в реки, вля се вля в дълбини, и избяга избяга далече. Далече..." **** Тя тече тя тече. Тя море е море. Тя море е а аз съм безсолен... Аз:безсолен и ням; ням, безсолен и сам; сам и чакащ, очакващ и болен... Болен... обратно към стихове
(с) калоян стаматов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 15.04.2005