начало

поезия

манифест
преоткриване

рисунки

форум

контакти

хубави места

 

 

 

 

 

красимир симеонов

 


стихове

ПЪРВИ ЗАКОН ЗА БОГА
ВТОРИ ЗАКОН ЗА БОГА
ТРЕТИ ЗАКОН ЗА БОГА
БЕЗСЪННИТЕ ХОРА
САМОСВЕТЕЩ ДУХ
НАЙ-ПОСЛЕ
ЗИМНИ КАРТИНИ С ЖИВОТНИ И ХОРА
НЯМА ТАЙНИ
КЪДЕТО И ДА ИДА



Нашите родители


Из "Стоях и слушах"

За страха при мъжете
Болест на средната възраст
Снимка
Неделя сутрин
Стъпките на другите
Аз рисувам моята стая
Планината вечер
Другата страна
Разходка из градината на Уолт





Нашите родители


По всичките физически закони
те са вече мъртви.
Но помръдват още пръстите им 
                       омазолени.
Или подрънкват заплашително ушите им,
прозрачни от глада.
Не смея и да си помисля колко са ядосани
на нашите яхнии
с миризмата им на вряла нафта.

И с носовете потопени в нея, 
как ни гледат със едно око раздрано,
а в другото -
                 с тъга.




обратно към стихове



За страха при мъжате
Нажежава човекът скалата
с ходилата си,
докато мисли
за бездната. А бездната
се свива 
                и оставя
динозавърски отпечатък
в шепата му.


обратно към стихове



Болест на средната възраст
Ако някой път не смогнеш да ме следваш
и задъхано ми разрешиш
да продължа без теб,
не ме ревнувай
от блаженството ми -
със всеки стих да те напускам.
Ако понякога е трудно да ме следваш - спри! Детето ни играе в двора - под дървото на живота, и те чака. А мене гарван ме отнася в тъмните страни. Там, по ветровитите полета, из браздите скитат мърляви старици и деца. Те не ми говорят, те са със изтръгнати езици и бурите са изсушили техните меса. Там, на пролетния хълм, цъфти най-чудна маргаритка - обикнеш ли я, тя умира. Но аз лежа до нея и й тананикам. Не ме разпитвай, когато се завръщам, за белезите и строшения гръбнак. Ще ме завиеш със косите си и ще ми мине, но цветчето в ураганното ми тяло оцеля. Аз искам в една безлунна нощ да се стопя като тор във коренчетата поне на още две такива маргаритки... Детето ни ще спи. Ти ще гледаш телевизия. обратно към стихове
Снимка
Промивам златния пясък на времето,
където сме лошо подстригани, млади и диви.
Лежат на земята старите ни колелета,
а леля пристъпва зад нас 
като бременна самодива.

Храст е още борчето в двора;
ето я къщата с опадал кирпич.
Не помня само лицето на дядо,
който ни снима по обед, а след вечеря
сърцето му спря.


обратно към стихове


Неделя сутрин
Чувството във единичното легло

Чувството от есента която приближава

Чувството за дълг пред мъртъв близък

 Лигавото чувство

 На този който ти диктува

Чувството че всичко свършва днес

Чувството че въздухът не стига

И чувство за вина разбира се.


обратно към стихове





Стъпките на другите


Понякога вървя след тях
              през буци пръст;
навлизам във гората
и преследвам
парцалчетата
от съдраните им дрехи.

Някъде преди върха
              из камънаците
късам паяжинката, която 
ни държи.

Но никога не спирам
              със омраза
да моля себе си
да продължим.


обратно към стихове






Аз рисувам моята стая


Стар гардероб,
легло от отдавна умрели роднини,
бюро на оскъдното място във ъгъла,
торба със чорапи,
скринът на баба.
Аз рисувам моята стая - картина във малък формат на окаяна муза и графики с разни вълшебства; каишка на рижото куче, което обичах. Аз рисувам моята стая - с безкрайните книги; и мастилото по възглавницата, с грамофонният шум и писалките; и с двата ми златни зъба до спрелия ръчен часовник. обратно към стихове Планината вечер
Приклекналата къщичка.
Дядо на стъпалото.

И мирисът в гредите
на боб
и диви ягоди.


обратно към стихове




Другата страна


...и край тялото ми ярко ще премине
във оранжева, полупрозрачна дреха;
и ще отекват като крачки думите ми
във зениците й от църковна пепел;

...и с писалката си - рядък инструмент -
ще отмервам детската мелодия,
със която ме обгръща Тишината
и към Другата Страна ме води.   


обратно към стихове




Разходка из градината на Уолт

                             В памет на Мариус Теофилов 	

Аз идвам, за да потвърдя
с безбройните говорещи езици
на всеки стрък трева,
порасъл
в одеалото на Господ:
                    Да, 
                    тревата днес е друга. 

Тревата,
която е навсякъде -
в скалите, из полето, и по улиците,
между косите на умрелите,
в зениците на укротените
и въздуха.
А растежът й е Новия език,
с който днес е бременна земята.
И много думи могат да се кажат,
но едничка стига - 
     Дишам! -
Тя пробива в този миг
една скала,
полето дави и разцепва улица,
укрепва нашите гръбначни мозъци,
задушава плевела на безразличието, диша.
Диша.
Диша!

                        II

Така възпявам тялото на Думата,
която сред звездите 
 
пише кръговрата;
трепти на майка ми във слепоочието
и попива от кръвта
на младите и стари живи,
на младите и стари мъртви.

Аз идвам, за да потвърдя:
Ще те замествам 
във учителската работа.
И когато видя нечия душа заплетена
във мъките, ще я докосна
съвсем по бащински,
дори да трябва да призная,
че когато слизах като бог,
за да те търся,
се отчайвах
и те търсех другаде,
но никъде не те намирах...


обратно към стихове






ПЪРВИ ЗАКОН ЗА БОГА



Върви мравка.
Върви човек.
Човекът прескача локва. Мравката започва да се дави. Човекът спасява мравката. Човекът спасява Бог. обратно към стихове l
ВТОРИ ЗАКОН ЗА БОГА
Да изчакаш камъка
да направи крачка.
И да му направиш път. обратно към стихове l
ТРЕТИ ЗАКОН ЗА БОГА Когато тук откъснеш цвете, някъде умира дете.
Когато тук убиеш куче, някъде умира дете. Когато тук загине човек, някъде умира дете. Сега разбираш какво значи Бог да е смъртен. обратно към стихове l БЕЗСЪННИТЕ ХОРА
Понякога при нас идват приятели,
които ни мразят, нараняват и убиват.
Но те идват от много далеч - от един свят, където им липсваме. И са приели с тъга тази задача - да ни спасят. обратно към стихове l САМОСВЕТЕЩ ДУХ
По улиците и сред хората;
между тревички и цветя;
в написаното и разказанато-
               навсякъде си ти,
               но не и аз.
Из пясъка, навяван от вълни; във бързеите край брега; по семенца на дини и на ябълки - навсякъде си ти, но не и аз. Във никога нечувана мелодия, във капка светлина и по-невидим от сълза на риба - там съм аз. О, там съм аз! обратно към стихове l НАЙ-ПОСЛЕ
Въгленчето да раздухам 
Във камината
Да светне като ден
Да сложим масата
Печени пиперки да похапнем
Да си разкажем нещо смешно
Вън да е снегът
                         
Да изляза за дърва по-късно
     На сутринта
Да няма и следа от мен.


обратно към стихове


l


ЗИМНИ КАРТИНИ С ЖИВОТНИ И ХОРА


Жена ми готви леща на печката с дърва.
Къщичката диша 
и прозорците примижат
от уханието. В снега пред прага дреме песът. Няма да е лесно! Няма да е лесно ако трябва да избирам между надрасканата вилица и висулки с редки елементи в тях, между продънения стол и пухкави кресла, между жени със скъпи орнаменти по лица от гипс. Добре, че две деца потят прозорците с дъха си и изписват “Тати”. Не, не чакай! - Попитай ме за простите неща - за двете криви дъски под стрехата, за бръчиците под очите на жена ми, за зелето, за ябълките, за гъбите в гората, от които не разбирам нищо. Попитай ме дори за лещата, с която ще вечеряме! Накрая нека да ти сипя от ракията, която съм сварил, а отговорите сами ще се наместят. обратно към стихове l НЯМА ТАЙНИ
Искам да мисля за неща,
за който не може да се мисли.
Да стигна до места,
до които не може да се стигне.
Да понеса онова,
което не може да се понесе.
И когато отида там,
откъдето няма връщане,
да се събудя от съня,
от който няма събуждане.


обратно към стихове

l
КЪДЕТО И ДА ИДА
нося златни съкровища.
Няма смърт, а обич! - дръж ме до себе си. обратно към стихове l
 
 
(с) красимир симеонов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 24.01.2007