стихове не се плаши без заглавие като две костенурки обичаш да ме гледаш ще те позная
когато идване се плаши равномерна тишината но твоят глас я наруши - недей, не се плаши не е останало мълчание и само ти си, само ти обратно към стихове
без заглавиезащо да изнасилвам този свят поезията ми никак не е нужна думите които мене ме болят не го докосват и съм чужда с мълчанието, добър приятел ама съвсем ще се сприятелим за щастието за болката в тъгата възторга, любовта и самотата ще пишат други нарекли се поети и сигурна съм - по добре от менобратно към стихове
Като две костенуркиЩе си го имаме нашето време през проблемите и през болката, ти никога не си тръгвал от мене някак си свързани сме и толкова нищо че се целуваме вече с очила потропвайки като две костенурки, помниш ли някога това беше шега някога бяхме толкова млади и луди, и пак ще си го имаме нашето време и пак да правя любов с теб ще си е пътуване, малка смърт, после раждане, и косата ми пак ще заспива под твоите пръсти лека и нежна, цялото време, докато ти си в мен, а аз съм съм в тебе..обратно към стихове
Обичаш да ме гледаш
Между пръстите ми, лицето с присвити очи и полуотворени устни, едва доловимо свистящо издишане после поемане за следващо всмукване докато изтръскам с леко и нежно движение съм цялата страст, изцяло отдадена, на цигарата обичаш да ме гледаш докато пушаобратно към стихове Ще те познаяТака си го представям, ще се появиш от нищото полека ще изплуваш, може и да се здрачава и тука свършвам да гадая дали ще е спокойно ведро, дали ще си с усмивка, очите същото кафяво ли са като в моите представи, как точно ще си, знам ли, но ще те позная по някакъв си мой начин, и като дива гъска пътя си на юг безгрешно следваща без разум компаса в мен към теб ще се насочи така ще те позная ще е синьо...обратно към стихове
Когато идва...обратно към стиховеКогато идва в мен онова усещане, което ме прави малка нищожна прашинка, самотна искра запратена някъде и познатия свят изчезва, остава безкрайността, нахлува страх и копнеж за спасение и си искам познатия свят, а очите ми зелени устата ми хубава…. така съм самотна и няма спасение… Седя на реката и чакам..
(с) илона цекова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 26.03.2005