виржиния попова 
стихове днес на 35 няма заглавие посока -> проскърцано съм
твоя Да се чукаш на табуретката пред пианото на включен метроном*
също така...
днес на 35
Старо ми е сега Тези дни ще забравя Днес няма как Старо ми е да осъзнавам по този начин че съм жива Утре когато пак ме провокираш ще съм млада обратно към стиховеняма заглавиеЩастливите хора не пишат, нали? Щастливо рисуват контрасни дъги. А ние зачеркваме на листа бялото и знаем какво ще изплува под молива. С графитни ръце острилки разменяме петната и светлосенките си споделяме в затъмненията си сомнамбулизираме и заедно сме толкова сами...в зори. обратно към стихове
Посока ->Как няма обеци за моите уши тук клипсовете работа не вършат а философията е, че няма грешка и не препрочитам четената книга Когато във очите се изгуби онази хищна и диагонална дързост поглъщаща на екс написаното тогава се дописват епилози. обратно към стиховепроскърцаноили скерцо за нокът и нерв Дори не знаеш че драскаш с нокът по единствения ми стъклен нерв и не чуваш звука виждаш гримасата после чуваш как скърцам със зъби и бягаш
Да хукна след теб или да захапя онзи пръст още преди да начупе стъклото и се порежеш - все ще съм болката докато не смениш ъгъла и ме пипнеш с възглавничка обратно към стиховесъмНе съм - рамка за спомен на снимка в главата - обложка на книга, останала в онзи спал и ял върху й - инструкции за употреба на пито лекарство или електроуред бяла и черна техника, тикнати кой знай къде - и подложка за мишка не съм за ръката с изморените мисли, свлекли се в китката по стръмното на празни, обути обятия в мекия днешен уют на онзи любим пуловер, сгънато зъзнещ и спящ на фотьойла в твоята спалня после на метър от теб, докато отнемаш топлината на бедрата с чуждите, ледени длани на ръцете си, а горещото на коремът ми е далеч, толкова далеч от ахилеса и петата ти и дъгата на ходилото, извила се повече до изтръпналите върхове на пръстите, сгушени в сгъвката на коляното, помнещо моите пръсти и топлата влага в леглото на устните - не съм и водата от душа и парата, първата струя, втечняваща мисли, прескачащи се пилета към хранилката и пръстенът на канала на жаждата, всичкото преходно, няма днешна среда между студено и топло - сито и гладно има житейски кантар и го знаем още от детството на клатушката горе и долу - в средата застиналост и везната се кротва накрая, а дотогава ще съм в - двата края - обратно към стихове
твояИскам само една една единствена ако е възможно само моя твоя бяла нощ съгласна съм без твоето докосване и няма да те моля нежност няма да поискам само в ъгъла на стаята ти там приседнала да те погледам в тихото и плътното на тази моя бяла твоя нощ една да е единствена те моля. обратно към стиховеДа се чукаш на табуретката пред пианото на включен метроном**по (инспирирано!) "Страх от летене" на Е. Джонг или за скочът, който винаги е мек и лек, а книгите силни и завладяващи или обратното? Скоро няма да ида да видя сестра си Ренди в Близкия изток. Кръвната ми се разведе преди шест години с оня палестинец и не се казва така. Но пък скоро ще я посетя в далечния съседен град сред ретро мебели и пиано седнала на табуретка с прилежно събрани крака и сладкиш в ръка. Не знам дали още свири но е на път да изкара шофьорския курс - вече и ще може по-често да ми казва как си губя времето броейки го в десетилетия а не в години - самодостатъчно пишеща под звуците на изключен метроном чието цъкане е чуваемо само за мен и още някой. Но тя не знае какво чета и пия. обратно към стиховесъщо така..тялото ни е зоопарк с клетка за животното в нас, с менящи се табели на осиновители, вход и билетчета с различни цени, за децата е безплатна радостта, атракция до следващото бяло, платена е от съвестта на онзи родител пред машината за пуканки, хастарно преобръщане за двама до утрото премело пресоленото и карамела с грижа, вкусното на цялостта ни, спомен за изчезващ вид и лепенката ще бледнее на машината до счупване и зъбите лежат в торбичката до тези непотребни циганчета. обратно към стихове
(с) виржиния попова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 03.07.2005