милена вълканова
Ако в една единствена дума има зрънце истина, то аз ще преровя бездънния кладенец на своите мисли,
за да я открия. Да, знам, че думите не са Луната, а пръстът, който сочи Луната, но засега имам само него.
С него ще търся, ще ровя, ще соча, ще го режа и пак ще пониква като опашка на влечуго, защото
движещата сила ей тук вътре е дракон. "Нямам мира" беше казала една моя приятелка, та и аз нямам мира.
Обичам да уча, да изследвам, да прекрачвам граници, да ме е страх, защото утре вече ще съм го преодоляла.
Обичам да се чувствам безсилна да разбера себе си, света и живота, и от това да страдам, защото така ще направя
първа крачка към себепознание като тази, която предприех в безумната красота и предизвикателство на
психологическата астрология.
Иска ми се да съм магьосница и да спра времето, защото не ми стига.
Не ми стига да нарисувам всички картини, които виждам, да пиша много,
защото всеки написан стих за мен вече е забравен и не съществува - имам нужда от нови, да пътувам и срещам,
да се разделям и да отнасям със себе си, да изоставям и да запазвам завинаги.
Животът е приключение и е истинско щастие да сме заедно в него.
Недей...
Недей ме спасява,
нека просто те има.
Аз някак си
ще се справя.
Прости ми.
Остави ме
сама да си тръгна,
ще се срещаме
веднъж в годината
като вечен и смъртна,
когато пак ще умирам,
а ти ще ставаш все по-силен.
Сама ми е хубаво,
топло под завивката нощна.
Всички истини
са относително-простими.
Върви си, остави ме.
Там вътре
Всеки ден с думи написвам се
по скрижалите протрити
в пещерите
край морето мъртво,
та дано свърши се
стълпотворението
там вътре.
С кръвта ми пак рисувам се
по крилата на орлите
в образи и знаци
тайнствено близки
и отчайващо чужди,
та дано позная се
там вътре.
Всяка среща като вятър
съблича ме
от износените катове
мъртви истини,
та дано събудя се
там вътре.
Зимно
Денят навлезе в битието ми
ледено-студен.
Ноември е.
Слънцето пак напомни за себе си
ненатрапчиво, леко,
с лъч въздуха разряза
като празнична торта
и застина в пространството празно.
Сякаш ми е спокойно.
За пръв път и навън се съмва,
по улиците сънени тръгвам
в дъх сметанов обгърната.
Скитам ли се
или се завръщам
при сърцето – слънчева брошка
на ревера леден на ноември?
Всичко е отново просто.
Денят – слънчево-звезден.
Навън излизам по пантофи
.
Улиците – пусти
и мракът отдавна
се втече като чувство
на талази,
като кръвоток от рана,
предродилен спазъм
и накъсаните ноти
на танго,
но плавно.
По первазите
кацнало денем
е отражението ми
грапаво и набраздено
от промени.
Това,
което виждаш в мене,
е само игра
на светлини и сенки.
Метаморфоза
Вече ще пристъпвам тихо,
не ще натрапвам
жизнения си ритъм
на стона в душата ти.
Вратата безшумно отварям,
в стаята твоя надниквам,
фин полъх погалва ресниците
над синьото тъжно надвиснали.
Затварям леко,
за да не ме усетиш.
След мен – дъх на цвете.
Ще бъда лъч или сянка,
случайно попаднала книга,
мисъл от нейде довяна,
ще си тръгвам, когато пристигам.
Ще бъда тиха в съня ти,
в живота ти – неусетна,
ще чакам безмълвна, замлъкнала
тишината да те сепне.
Есенно
Събирам сълзите си
в кристални
стъкленици,
на слънце ги оставям,
за да ги пречисти.
Есенната мъгла на спомените
се утаява тежко по времевите
склонове.
Есенната слана на спомените
се съсирва в капки болка хрома.
Есенните листа на спомените
неохотно се отронват
към долната земя
на стоновете
крехки.
Златната си лятна дреха
над кладенец някакъв
преметнах.
Цветните си чехли пролетни
към небето ритнах и не видя ги
взорът ми.
Очите си есенни мъчно притворих.
И събирам сълзите в мътни стъкленици.
В пустинята ги изсипвам
и се моля да поникна.
Толкова много “вчера”
по пътя за “утре” –
като камъчета остри
дето се промъкват
неканени в обувката.
Толкова много болка
в полета към небето –
като куршум в крилете
на родената от пепел.
Аз ли дръпнах спусъка?
Толкова много “Аз”
по реката към цялото.
Животът е пореден тласък
към отлаганата зрялост
на мага и просяка.
Imago
Сега съм пяна – нежна и солена,
усмихната и нехайна, родена
от дълбините,
раждащи Афродита;
бяла пяна, полепнала
по (съобщения в) бутилки,
любовни (отровни) стрели,
хартиени (изгнили) лодки,
(Изгубена) обувка, (плажни) мечти,
лоши думи, дълбоки рани, суети
и други (изхвърлени) боклуци.
Вече съм прозрачна.
за нищо не се закачам,
не полепвам, не ме улучват,
нищо не чакам.
Преливам във формите,
гъвкава и жива;
мирозданието е красиво,
бъбриво – вибриращо.
Нямам мечти, но
бъдещето моделирам.
попаднах на поезия която дрънчеше
като концерт на франк запа
а очите й бяха прорязани с гъста болка
и жилки цинизъм за спасение
въпреки всичко походката й се поклащаше
с последното очакване за буря
в тегавия застинал летен следобед
на едно неразбрано общество
от самотници
тръгнах като хипнотизирана след тази походка
несвързана с нищо наоколо
а облаците бяха писоара на Буковски
(според поезията – не че бе упоменато
но аз си го представих без да искам)
за малко да завали
но ме изчака
да се
скрия
под навеса на поета
когото непреднамерено срещнах
и разминах по-виртуозно отвсякога
беше толкова стар гласът на думите
изхабен сюрреализъм
чаровна гневна простащина
и съвременни до наивност идоли
които обясняваха новия саунд на живота
и служеха за авангардни символи
а аз исках просто да си припомня
миналото старо сред отчаянието
което ражда въображението
и го срещнах но разминах
беше подигравателно виновно непростимо
само на 18 години
11.05.2007
недовършена любовност
ти създаваш любовно пространство
приемаш ме и аз се чувствам специална
не че нещо изключително правиш
просто понякога погледът ти ме заковава
за пода и никога няма да си тръгна
а ще сбъдна без да искам и без да усетиш
смисъла на жилавите извивки на съдбата
вградени в гръбначния ми стълб
преливащи в тръпки под пръстите ти
плъзнали до слепоочията ти
където понякога е студено и самотно
и не бих си позволила да докосвам
ще завъртя анахата в африкански ритъм
и ще те съблазнявам до края на дните си
за да бъде пространството любовно
мълчанието недослушано
думите недописани
знаците недочетени
непораснали душите
23.04.2007
неизречени макови тайни
можеш да ме имаш
като сияние от тънката ми плът
затвори очи и погледни слънцето
зад клепачите ще добиеш представа
как всяка жилка е неотъпкан път
към червената прозрачност
на моите минали шумни или пусти гари
и ти в бъдеще време
можеш да ме имаш
чрез есенцията в семето ми
да дестилираш информацията
от днк-то на животите ми
без теб
и да погълнеш опиума от плодника
да ме вкусиш
да ме чуеш и видиш
по-ясно отвсякога
ако успееш да доживееш
кратковечността на мене
мака
23.04.2007
queen of wishful thinking
понякога земята ми е тясна
саламандровите кожи стягат
уж е огън а мирише блатно
само да избягам
там където ще създавам
с божурени езици ще изписвам
с пепел ще посипвам
а после ще си без памет
и ще те прераждам
в моя ашока
на мисълта
чувствата и залога
за невъзможно щастие
и никога няма да е плахо
желанието ти да си съвършен
извънземен
единствено и само заради мен
05.03.2007
Первазът на прозореца
ми е тънък,
бял и гладък,
с вкус на гасена вар,
с глас пресипнал
от безмълвие
и с аромат на нощни свещи.
Первазът на прозореца
ми е доста тънък
и бял
като лист хартия,
уязвим и сложен
поради възможностите
за съдържание.
Первазът на прозореца
ми е съвсем тънък
и гладък
като лед,
но черната ми котка
зимува върху него смело
в кожата на буква,
остра като белег.
И далечни пуми се оглеждат
в дънната оптика
на окото й.
03.02.2007
не ме попивай
мастилото ми
ще се впие
в порите на книгата
ти и ще правим
отпечатъци
от любов
върху чисти
повърхности
на всякакви безумия
футуристични
абстрактни
конкретни
и сюр-мистични
опитности
формите
ще станат съдържание
просто не бъди попивателна
03.02.2007
Пясъчни рисунки
животът ми
е буен бедуин
разместил пустинните
дюни
насред жадно
безводие
и далечното плаване
е елегантен замах
на крака
за да изтрие
картините
в пясъка
а вятърът
е ведър съучастник
03.02.1007
бегли
смугли
много женски
белези
душевни стрии
от напълняване
в изпълването
с теб
мини-гранд-каньони
без излишни заоблености
нацепената кожа
на (не)разбирането ми
ражда тотемната сила
на речна пеперуда
на върха
на тънко стръкче трева
03.02.2007
Аз съм водопад
от реакции
а ти спокойното езеро
което няма
къде да избяга
03.02.2007
iceland tracks
ah, Mr. Dilaine,
you are so special,
you are my petty stranger
with the great expectations
and thorny tethers
spread over the flower beds
of Sunday discontents.
ah, times of delays,
if only there was patience
to wrap my presents
you wouldn’t be alone
at my birth days.
30.01.2007
Mujeres quienes corren con las lobas
здравей сестро
от самотните вълчи месеци
наречени на скитници
пияни от водите
на дълбоки морета
и пламнали косите им
от превалени залези
клариса пинкола естес
твоите топли плитки
разказват
току до сърцето ми
за пътя на кръвта
по психичните артерии
за воя на смъртта
на върха на злите езици
че не съм модерна
и чета по дланите си
за миграцията на птиците
защото никога не е рано
да се върна в селото на старите
и да събудя преди да заровя
да отворя скърцащи скринове
да обърна софрите
да направя лекарство от отровите
и ще побегнем сестро
на вълците със синовете
30.12.2006
Чай на дувара на стари дрязги
Тази зима ще приютя усамотението си
в онова “у дома” от детството
и няма да бягам от старите демони -
по-стара вече от тях съм.
На дебелия дувар ще ги поканя
да пием билков чай
за разтуха и състрадание,
а антикварният самовар,
предаван от тайна на тайна,
ще мълчи, защото всичко
вече ще бъде казано.
Няма да се прокрадвам
между шамарите нехаресване,
ще поемам летящите длани
и ще докосвам лицето си
топло, меко и плавно.
И вместо да убеждавам,
ще бъда щастлива, смешна,
незабележимо тъжна,
чаровно-недодялана
и обичаща на тръгване.
28.12.2006
жажда
сама се наказах да обичам
безсмъртно
безобидно
безотказно
безсмислено
безмерно
безобразно
безотговорно
безплътно
безнадеждно
безпокойно
безнаказано
безукорно
сама се наказах да сричам
любовните си поеми
нощем
в ухото на злата старица
на безпочвените
страхове
от несъвършенство
03.12.2006
В 11-тия дом на любовта
Обичам да се обичаме
от разстояние,
да засмуквам сънищата ти
като паяк
и с разградените им тъкани
да се храня;
да съграждам отново тялото
на летящи желания
с тежки аури,
които се втечняват
от дъха ти;
да разчепкам
и изпреда душата ти,
да пусна дълга прозрачност
от утробата
на тарантула
и да се изтощя от танци
по висящи мостове,
от бездни
над нощни бдения.
Обичам да те умирам
от разстояния.
25.11.2006
(с) милена вълканова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 14.06.2007
.
