мина стоянова

Из "WAR X"

лодкар

отидох си
незабелязано 
през мрежести огради
като лодкар
в сляпо езеро






мини пътен знак


асфалтови пируети
завлачват със себе си
водата в каналите
потъмнява-
няма го
монотонният път
джуджета 
строят статичността
готова за действие
очите им 
иронизират дъжда
в ръцете им се сбръчкват
перхидролени мимове
с цвят на медуза
се засрамват ъглите


- ареално структурно
абсурдно
алинейно и фатално
подсъзнание –


циклично
сякаш отваря консерва
я изяжда се изяжда
и се изтъркулва към кофата

този суетен и самотен пътен знак
е обичай за всеки познат град








надолу


шумоленето намалява
докато остане ритмично тракане от
колела на механичен часовник
глава във влака

нетърпението обезобразява
върховете на клоните и
спрелите облаци

иска ми се да щракна с пръсти
и да видя как влакът излиза от релси

заспивам като паяжина
в изкривена перспектива
зависима

не дефинирам
контрол 

в една позиция –
главата паднала
звукът зашит

надолу от 
обичам
към
ненавиждам

този свят






невербална психика


говорим за тротоарите
авансцена на движение
опитваме себе си върху взаимодействие
на гласовете и тишините залегнали в нас

вървим и бързо и бавно и в покой
от вървенето се получава поезия
невербална психика
завързани във фарове тела

пристанища и синьо в мъгла познаване





-Нямай вяра на някой който се нарича бездарен а продължава да пише нямай вяра на някой
който пише за това че е бездарен нямай вяра на никой най малко на  мен
когато пиша за неща които ми се случват-



през есента 
винаги когато 
и когато винаги 
един приятел си отива

шумът от трамвая
се изкачва по сградите 
обръща жълтите листа

представям си 
как някакъв клоун 
минава с шапка и ги събира
захлупва я доволен 

и носи на главата си есента 
невидимата
и липсата
на трайност
 
докато смислите се разтичат в косите му

аз си търся високи обувки
да ги напълня с шума
и да догоня моя приятел 
преди да се е превърнал в зима






шах



простор - закачени листа
изписани като телеграми
метаморфози на емоции
приличат ми на смях
в чайник истерия
истерия в чакалнята
наредени са фигури 
в дуалистично представяне
шах


да впиша всички квадрати.







мечтатели


по масата - разпръсната тишина
по френски изживява момента
и го споделя с тях

улиците са бавни
закопчани от крачките им
щампирани ризи
на жълти листа

има нещо
в това отрязано дърво
говорят за него
или мълчат
с него

срещат се
около окото на поета
мечтатели







war x



загубих се
сменям картините и върху тях се опитвам да трупам
интелект върху интелект без да преименувам цветовете a възприятието за тях
тогава рисувам 
но не съм истинска - система - конкурирам се отвътре
така съществуват в необходимост и език-
“важно е”
но не знам пръв е разумът или идеята за разума
защото сме самотни от идеи в които потъва 
интелект
 - кой от тях избутва или не избутва другия?

когато преносимият център на идентичността
заседне в центъра на егото
те взаимно се неутрализират 
и се появява социум

war x

ако не си свидетел на началото
не си свидетел и на края
когато гледаш нещо да умира
ти спираш да го наблюдаваш
изчезва зарядът и познанието

дали затова времето се забавя и се забързва
дали затова е времето 





градът който


бяло небе черни птици като кърфици студен спомен в кутиен балкон 
празна маса боси крака от глина телесни фигури с лък 
бяла маска черни дъски - под като редици обувки които да обувам
чист аз в симетрия като куршум руска рулетка за руски кукли - да разкривам
в един студен град който вероятно има
много самотници и малко почитатели
на който не му достига отчуждение от себе си
от цигарените му форми от реалистичните форми 
от езиковите релси и консуматорските вагони 
от поетите и от непоетите
не може да не бъде
не може да се отрече
къде ще останат фенерите къде ще останат алкохолиците под фенерите
къде ще остане движението на локвите
и клетката моята клетка от която той с шепа ме вади

черно небе като шапка натиска спусъка студен град
пише се в проза – от  почитателите
и по малко в поезия – от всички самотници
преди да си тръгнат оттук





стоя под душа 
и мокрите мисли се разливат на срички
пи ша пи ша пи ша пи ша 
докато парата 
докато струята
докато стаята
се изплъзва
нареждам тялото си в текст 
и мокрите коси и очи се разливат на срички
па да па да па да па да 
докато се разплаче
на смисли







На Мери


отиваш да играеш другаде
може би
тази сцена те поглъща
искаш да бъдеш актьор на себе си
не на нея
разбирам
не обичаш вече пространството 
ако то не е способно да разобличи подражателната роля на обекта
не искаш да оставаш там бавна
като предмет който излиза от употреба
и се събира в купчина сянка
не искаш да търсиш център на тази сцена
а да подредиш от нея тяло
може би
разбирам всичките ти роли
разбирам очите ти които търсят да ги изпълнят
когато не ги виждам
когато само си представям
как смъкват от публиката еротика гняв и други сили
как потъмняват стават по плътни
насичат напрежението на равни дози акт
дресират звук и говор
може би
но докато си представям
театърът e само очакване без поглед







нямам начало на тялото 
нямам пунктири и пунктове 
нямам хора случки и неща 
които да си мисля 
че трябва да се случат 
тоест необходимости 
нямам крайници 
с които да ги поема 
новости различия



островите забравят обитателите 
бирите кротко седят на масата до писателя
писателят се вглежда в старостта си
о!
   писателят прерязвa статичното пространство 
и преподрежда
столовете на другите
бързо посяга към запалката пали бавно
аз съм неговата цигара 
влизам в дробовете му 
пробивам стените му
врати
въздухът му да изтича
диша дишам

аз съм неговото темпо на отравяне
нямам тяло на началото
като изчезна си казва: това е краят
но не чува никой да го аплодира
кръгла
тишината се оформя







мога ли да бъда чай
с произход от изток
стрита между пръстите на 
някой мислител
можеш ли да разтвориш в мен
къси сутрини и дълги вечери от мед
да ме чакаш точно толкова
колкото е необходимо
за да бъда горчива
и малко по-малко ако
споделиш с мен течното време
да извадиш фрагментираното ми тяло
да остане есенция само да
заема всяка форма която пожелаеш
да избираш
да ме променяш
да опитваш
да ме изпиваш
докато изчезна
във формата
ти.

 
 
(с) мина стоянова
============================= 
(с) Нова Българска Поезия, 24.03.2009