стихове

Бързина
Телефон
Небето





Бързина


Бързо бързо бързо бързо
да вървим вървим вървим вървим
с широкитe широките широките
крачки.

Вървенето със широките крачки
прави хода на човека
неестествен.


***

Студено ми е тази нощ
просто ей така ми е студено
и не е защото са безмислените дните ми
или пък защото съм потънал и във самота
всъщност аз така си го реших
за тази нощ
просто ей така
да ми е студено.




                    1
Пет вика счупиха се в твоите уши
пет пъти ехото взриви петте камбани
пет залеза се гмурнаха в петте земи
пет милиона са годините за пръстите ти пет.

                   2
Ненатрапен аромат на тих дъжд
и стъпки като стъпки на плахи врабчета.
Ехото им - нощната лампа
пазеше зората
чийто коси
наобяд догаряха.

                     3
През зимата дърветата са само мъртви клони
които драскайки по слънцето мечтаят за своите листа.


 

Когато дните се свият във себе си
и паднат в краката на времето,
то забавя своя ход
за да ги изчака.


 

Крещят ли улиците всяка нощ
крещят ли улиците
и да срутват небесата
а те площадите тихо мълчат
и чакат
да пристигне тишината.



1

Храстите чрез клоните те пазят ми лицето обраснало с коприва
побити сякаш във студената земя по твърда и от грапавата канара
и слънцето до мене не достига с лъчите си остри,студени
и все така и все така и все така,
сякаш завинаги все е така.


 2

Едно момиче
то докосна края на дъгата
достигна до млечния път
надбяга се с луната
побеседва малко
със вечерната тъма.
                        И когато една фея
                        се озова мълчаливо пред нея
                        в нейните очи
                        имаше едно желание.


3

Ухаят косите и спящи на моето рамо.
Доверието в нейната ръка
поставената върху моята.


обратно към стихове




Телефон


Ако ти и утре както сме и разделени
и завинаги
и обадиш се по телефона със едно"здравей"
и въпреки позицията ми
отстоявана нееднократно
пред себе си,
пред общите познати и приятели,
не аз не ще затворя телефона.

А може би ще имам смелостта да те попитам
за желанието ми да те обичам.

обратно към стихове



Небето


Когато във дванайсет и небето да поставиш
и закрепило то е залезите
към всяка своя предвечер.
И звездите и луната
и са много по самотните без него.
И част от цялото е то.
От хармония на бога
може би.

Небето.




обратно към стихове
 
 
    

(с) мирчо мирчев
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 10.09.2005