милена найденска
стихове разказано Подробности отскочила обичано няма
неретроспективно красавица - зад перспективата изхвърлена самодостатъчност беше безсъние Е
разказаностара съм по-стара от калта под пръстите гола съм по-гола от усмивка за довиждане дневна съм по-дневна от присъствие и обозрима
преразказана съм с малко думи вникнала в очите на щастливец отгадана до отсъствие в миналото като в старо вино непоискана съм в синьото отровено издълбана за да вдишам спомена в чистата отломка в ириса в любенето в поправимото друг е месеца и други оцветени със горчиво-гъделичкащ мирис недоверия вчера станах на сълза и път отново докато потъна докато посмея… обратно към стиховеПодробностиНедокоснат от времето с обаянието на разказана приказка един разкрач ме изтъргува после ме приши за върха на сакото си плъзна ме многолистно по мекото на брадичката отвори вратата пусна една пружина с големи окончания разгъна стария диван – покрит с плюш бордо до малина запали пура от ненареден тютюн позволи на димът да го огледа разкрепостено оголи беззъбото си присъствие неприсвило очи от светлината в отражението погали млякото в къдриците ми досами земята се прегъна с палец сочещ вторник открехна неделята и отиде да се измие…
Гледайки го осъзнах че връщане няма! обратно към стиховеОтскочилазаспивам в мириса на шепа старо вино разплискала обноските си перманентно улични …………………………………… лежерно… обратно към стиховеОбичаноще те крещя и после ще надскоча себе си едно око до ирис ще се свие неукрасена в утрото на спомена долюбено разкошно ще извия натежалите от сладост слепоочия
ще мърдам пръсти и ще ме докосва синьото като отгледана река ще потече ръката ми самодоволно орехово в плюш ще припълзи един оттенък и ще ме прекрачи щрихирана ще бъда за обичане пълнеж на цветна опаковка ще те крещя ще те събличам ще те превърна в локва угризения разтегнато след дъжд ще те отхлупя мокър лист.... за кофеинов вкус ще се преборя с обърнато лице – неизповядано ще те крещя избягала след себе си завърнато ще прилаская теб... обратно към стиховенямаВъвличам се. Две устни пълзят неохлювено след дъжда. обратно към стихове
неретроспективноОт това чувство ме болеше. Остана заседнало в гърлото сдъвкано кимаше съсухри се взря спирала бордо леко намигване от чекмедже в чекмедже жасминово разплискани сфери познати – до болка филия препечена мравки с бекон щипят отхапват по толкова, колкото слонове с крака на комар. Разговор. Пустиня сред пясъка две фигури с нежност натюрморт отдръпваща се вода. Живот от яйце в червено до пурпур. Боли ме от чувството. И го скрих в чекмедже... обратно към стиховеКрасавица - зад перспективатана теб и …на него
Спиш ли? Три след полунощ. Навън мирише на любов и само толкова. Като изваяна от глина съм. Мека до безполезност. Споделеното отсъствие чете мислите ми сякаш нарочно разголени. Отвъд булеварда се чува смях. Някой пие бира. На друг му е студено. Мирисът на любов не го топли. Не ме позна а бях се унесла по него… Спиш ли? Едно разтегливо понятие преплита ръцете ми. Обичам да гледам нагоре до ненебето и да виждам лалетата отдолу разтворени леко потрепващи в безветренното безвремие Разнищвам се от диря до стръмно. Разголено е третото ми рамо облизано от охлюва в полунощ насред звездите Спиш ли? Досънувай ме! обратно към стиховеИзхвърлена самодостатъчност /в кавички/ - или – голо разсъждениеедин така откраднал времето сипал го в чаша и полял празното в стаята имал чувството че хваща смисъла за рогата обелен от предразсъдъци
свалил яката на критерия доизмисляйки се разбрал че не се заслужава обратно към стиховеБеше безсъниебеше безсъние отчуждено и прозаично промъкваше се в пролуката между разказано лицемерие отстоеше от завивките на съня безучастно доразлистено се вкопчваше в малките часове на нощта асоциативно свързвани с интимност приклекна за да се олекоти и прошарена небрежност го заля като сянка
беше безветрие досами върха на пръстите с трапчинките на лицето усетило предвкусване солта сбръчка слюнката и посегна към острието беше любовно до седем в неделя малко бакарди незаконно питие лишено от ласки в стая с решетки беше егоистично бях там отрязах ноктите си слушайки Nocturne беше обратно към стиховеЕОтхлупена до наниз е негата в тишина… обратно към стихове
(с) милена найденска
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 07.12.2005