стихове

нелюбовно
пиша
forever not yours
червено
зелено
жълто
собствена стая
тия есенни дни ги обичам
без теб




нелюбовно


Не мога да те обичам 
за това, че ми правиш кафе,
че ядем сандвичи,
имаш хрема,
мълчиш до безкрайност,
нося ти слиповете,
пием бира,
носиш ми леген,
после компот,
аспирин,..
правиш ми кафе.


обратно към стихове





пиша


Пиша върху думите ти,
лъжичката от кафе, 
врата на сервитьорката,
която ми отнася чашата,
пиша,
за да хвана за нещо,
да се изтегля от тук,
боли ме,
минаваш прага 
на всичката ми болка,
мозъкът ми подскача,
сърцето ми 
се спече като стафида,
пусни ме,
пусни ме
или спри
да говориш за нея.


обратно към стихове




forever not yours


не ми казвай
че ти липсвам
помня те 
в утробата си

живееш
в петата ми
в единия яйчник
в петия прешлен
в третия
в последните шест


не ми казвай 
такива думи 
никога
живея 
в кръвта ти
в черния дроб 
съм се свила

не ми казвай
такива думи
никога
и аз няма
да ти казвам 
че те обичам
по този път
съм вървяла
не ми казвай
такива думи 
никога
нека
тук 
си остана


обратно към стихове




червено


Нощта тупти със сърцето ми,
когато излизам 
навън съм различна,
искрящо,
побесняло 
е червеното
в мускулите ми,
алена,
алена 
е кръвта ми,
пристягам косата си,
изопвам си кожата,
призовавам всичките си богове,
жигосвам desire
отляво на шията си
...и тичам.


обратно към стихове




зелено


Нощта ме изплюва
като раждаща вагина
в зелена слуз от вина,
аспириново зелен 
е въздуха
на улицата
в утрото,
вървя
уморена от себе си,
лицето ми
е дневна луна.


обратно към стихове





жълто


Бонбонено жълт 
е дъхът на сина ми,
мляко с бисквити
канела,
спи 
следобеден сън,
мъничък
като жълта калинка, 
умряха ми
жълтите нарциси
не ги обичам 
вече,
мога цял живот
само майка да бъда.


обратно към стихове






собствена стая


Имам си място
да пиша
между една бира
и една книга, 
защо да се занимавам
да обяснявам
на някой
колко незначителни 
са нещата
и колко 
важни са 
други.


обратно към стихове





тия есенни дни ги обичам


миришат на мокра коса
и живот
течен и пълен с бъдеще, 
(но сега е прашен октомври)
и майка ми 
с разкъсана плът 
е крещяла
в минути зора,
закачили прозорците
в нейното най-кърваво утро,
в моето най-първо,
и онова момиченце
с ръбести колена
ненамерило времето си,
и лудостта ми да дишам,
продължително харакири,
(но не умирам),
железопътни релси
в началото на всяка сцена,
накрая Куфар,
в който измислям името си
между Руски паметник
и площад "Македония"
(и колко обичам скоби),
сервитьорката този път е Надежда
с водка Finlandia,
a бъдещето е по-магнетично
от всякога.


обратно към стихове




без теб


И в края на този ден,
в който не сме,

някой друг те целува.

Имаш болката да ме нямаш
няколко пъти,
аз само веднъж,
но ми стига опита да се съдържам в думи,
накълцана в черупка,
да превръщам улиците
в три пльоснати кофички кисело мляко
на плочките от тротоара..

от тази невъзможност да те срещна
в нечие лице,
да преглъщам парфюм
на парченца

Дали мога да протегна ръце,
да задраскам всички очертания,
да изместя смисъла,
да отклоня всяко значение,
да те създавам всеки ден от себе си..


обратно към стихове







    

(с) ани ангелова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 28.04.2005