стихове

Непозната 
Върнах се...
Обичам да заспивам
Художник
Понякога
На изтривалката
Тази нощ е твърде кучешка
широко









Непозната


Хубава си с тези дрехи.
И без тях си 
също хубава...
И дрехите са хубави със тебе,
но и без тебе-
пак са хубави!


обратно към стихове






Върнах се...


Разместих спомените
и тишината оздравя
и се изпълни
с цвят и сънища...
Сега всички мебели са точно там,
където ме болеше
и почти не си личи,
и почти не чувам
отсъствието на ничии ръце.
Уютно е.
Аз съм част от тази стая.
Аз присъствам навсякъде.
Въздухът мирише на моите мисли,
на моите настроения,
на моите страхове...
И тишината даже има моят глас,
когато нямам нищо за говорене...

И не мога да си представя
още някой да обиди вратата и,
още някой да дойде
и да не остане,
още някой...

Купих си капан за мишки!


обратно към стихове





Обичам да заспивам


Обичам да заспивам -
всяка нощ
светът за мен изчезва
и политам... 
По-цветно от картина е,
по-повече от филм
и живо,
адски живо!

...Искаш ли
да посънуваш с мен?!


обратно към стихове





Художник


Само ти
така добре умееш
да украсиш лицето ми
с усмивка -
като ничия...
или небрежно да я заличиш!

Едно и също ли е 
то за тебе всъщност?!


обратно към стихове





Понякога


като река съм търпелива...
и всеки хвърлен камък
в мен потъва
мълчаливо,
за да го намери някой,
някой ден -
изгладен, съвършен...

Но в повечето случаи
/признавам си/
не съм такава!


обратно към стихове





На изтривалката


От какво се страхуваш?
Или просто ти е топло
...сам?!
Аз мога да почакам
да отвориш
...цяла зима,
мога да се върна,
ако си отида...
или да стигна по-далече,
отколкото съм искала!

И мисля,че ти харесва
просто да ме гледаш:
как си умирам от студ
на изтривалката
пред дома ти
и не мога да вляза...

Рисуваш ли?!


обратно към стихове





Тази нощ е твърде кучешка


дори за кучета -
дъжд е, кал е и понеже съм сама,
съм още по-...
Дори съня си не прегръщам,
макар да идва само дъ'ждем!
И дори да имаше,
не би била...Луна!

В такива нощи
сетивата ми са в кома,
изопнала съм нерви
до ръба на всички покриви
и те сънувам...
как и ти не спиш...

С отворени очи!


обратно към стихове





широко


любов е
когато обичаш творението
преди създателя
духът в бутилката
а не нюансите и формата
написаното
не изреченото...

вечно е живеенето само
мигове са
раждането и смъртта...

добре е
всяка сутрин да затваряш
клепачите на паметта
и да посрещаш
новия живот
с отворено съзнание

това е любовта...


обратно към стихове




 
 
    

(с) павлина каналиева
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 09.04.2005