стихове

умна синя гъска 
луната се търгува за монети
след работа Джон се прибира вкъщи
обяздих всичките коне
нямах за себе си жал








Умна синя гъска


"Винаги правя това, което не мога,
за да мога да се науча да го правя"
                                          Пикасо


С пръсти те рисувам
на платното обгорено
натискам меко
и колко ми е синьо зеленото във теб
и колко ми е леко
и сладко уморено
когато яркото червено
в слепоочията ми безумни
блъска...
Вероятно се вълнувам
с охрата
на влюбено небе
(каква съм гъска)
но гъските са умни...
Мислиш ли че се преструвам
летейки
в облаци лилави
(много лични)
сред ветрове памучни
грях...
Приличат ми на крави
с маниери сини кубистични...
не се шегувам...
макар да ме напушва смях
нееднозначен
Прости че няма връзка
но малко смешен
ще те нарисувам
а после може (няма начин)
насериозно да те нацелувам
като умна синя гъска 


обратно към стихове






луната се търгува за монети


какво значение има...
всъщност
обличам се до голо
обувам си илюзии отнети
напъхвам се в добрата външност
и под небето там
отдолу
си смазвам пушката със рима
мишената - 
поети
вдъ(р)хновени...

какво значение има...

луната се търгува 
за монети
по пейките среднощни и зелени


обратно към стихове





След работа Джон се прибира вкъщи


С тапа-тап стъпките еднаквите
се прибира Джон вкъщи
разучил танца на червеите
и щрака-щрак ключа
обува чехлите мъжките
за домашното шляпа-шляп...
о еротични ми Джон ще те схрускам...
после мълчи сключеновеждо
препускат по чревният тракт хапки говеждо
и о еротичният Джон зашумолва с вестник :
на първа страница 
политик педераст обещания без граница
курс продава-купува;
Джон методично псува;
и така до последна страница-
рецепта за баница и
тяхната...(пак нещо за баница) 
докато чиниите в умивалника
лирично трак и трак
и нищо лично от сорта на пак и пак...
будилника на грозната секция
и часовника на жената Джони-посветена
едновременно си пеят тик-так 
тик-так тик-так рефрена
иде време за дисекция...
иде време за "нещо в гърдите ме стяга"
и Джон-еротичният Джон за пример
си ляга
и бавно залязва
в бялата й пазва в пазвата й бяла
но тя е заспала и
нещо си сънува с нещо си се сбогува
и навън малко сняг е наваляло
и всичко е много черно малко бяло 
или всичко си е малко само. си е таковата..заспало
и всичко е "нищо лично" 
после Джон захърква (методично)
и после няма после
или
после има 
някакво после
но то е много хър-хър после


обратно към стихове






обяздих всичките коне...


...Се самонавивам до невъзможност
в убити делници бездушни
разтекли се по панталони с ръб...
Обяздих всичките коне
с извивките на тънкият ми гръб...
...А исках само да се гушна
със цялата гротескна сложност
с теб мили... Но за век поне.
А всичко друго си е пълна скръб.

обратно към стихове





нямах жал за себе си


С опрашено сърце
и лакти внезапно подпрени
на решетките изтънели 
от януарската кал 
се родих

Едва ли имаха лице
лястовиците заблудени
от гърдите ми отлетели
и нямах за себе си жал...
кого заблудих

теб ли

гроб на илюзии стрити на прах
от слънцата ми все по-бледни
когато
в преспите 
тичах...

...а ухаеше на счупена луна и страх
в стъпки на утро последни
когато
те чаках

и обичах

до безкрая поне

звездите разплаках
а ти не дойде 


обратно към стихове




 
    

(с) румяна райкова 
============================= 
(с) Нова Българска Поезия, 26.03.2005