стихове





Варварин черковен


Варварин не можеш да покръстиш.
В черквата на твойте длани,
ще промуша бледи пръсти -
десет антихриста непозвани,
десет варвари навъсени,
ще нахлуят в святото ти лоно
неуморни, диви странни
дращейки по кожата иконна,
стенещи над линийте дланни.
После уморени, ще отпуснат
тръпнещи фаланги връз олтара,
моля те не ги прокуждай,
пожали ги даже с ярост.
Аз те моля,накажи ги 
с ласки дето свещи палят,
те са диви, но лъжливо
никога не ще те галят.
В черквата на твойте длани
днес се молят други пръсти,
мойте няма ги отдавна -
варварин не можеш да покръстиш.


обратно към стихове






В опит за небе


Небе си ти.
Безкрайно близко и далечно.
Открило вечност в синева.
Дете от топъл сън отвлечено,
дете във синьо преоблечено
прегърнато от слънце и луна.
Небе, дете и чиста ласка 
погалила задъхано крило,
ухаещо с цвета на незабравка...,
такова вечно си било.
Небе. Дете. И ласка.
Обичам те! 
За това от гняв се разтрепервам
на слепите глупци от крясъка,
когато те наричат атмосфера.


обратно към стихове





Възкресяването на Лазар, такова, каквото си беше


Лазаре, стани.
Не ме ли чуваш, бе, човек.
Вдигни се, че сестрите ни гледат.
Срамувай се. Обичам ги и двете.
Лазаре стани. Да видиш птиците,
прострели песните по клоните да съхнат
или преди да са пропели третите петли ще си отида.
Стани, бе, пич.
Да, знам, че много пихме снощи
на сватбата във Кана Галилея,
ала сестрите ти виновни са за всичко.
Обичам ги и двете.
Стани. Не ме изнервяй.
Ще взема да превърна виното във вода и ще си ходя.
Най-после стана, а?
Да тръгваме да си допием. Нямам много време.
След някой ден ще вземат да ме разпнат и ...
А това за виното не беше вярно.
Не бих посмял. Не се плаши.
Къде се дянаха сестрите ти? 
Обичам ги и двете.


Не ставай Лазаре.
То по-добре.
Живота е претъпкан с простотии.
Не ставай. Нека те отминат.
Да знаеш.... ей го на, за срам, аз снощи
превърнах някаква вода във вино.
Майни ги двете ти сестри.
Такива тъпи са и им е лесно.
Не ставай Лазаре.
Лежи си кротко,
че живостта ще те убие.
Светът е пълен с мними кръстове, с Голготки...
И що за злост?
Това, което върши дясната ръка,
лявата да трябва да прикрие.
Майни ги двете ти сестри оттука.
С тях на глава не се излиза.
Не ставай. Не и в този свят, във който
прегърбен Ближния се рови във боклука 
за хвърлената Втора риза.
Не ставай.
И на мен ми писна 
от обкръжаващата бясност.
Майни ги двете ти сестри.
Като ги видя само
ми иде да се саморазпна.


обратно към стихове





Сезони от любов


Оголено през зимата до безнадежност,
подобно на отблъсната девича гръд.
През лятото разлистено прилежно,
обвило птичите гнезда със нежност
присъдена на стволовата твърд.
Изящно пролет ,есенно ранимо,
възпято, ала и посечено
от тъпи брадви и от рими-
красиво, сложно, необречено...
Дърво! Понесло в клоните си ден и нощ,
събрало в себе си земя, море и небо,
препъване във струна, брод, разкош и ... 
                      и Тя стои под него!


обратно към стихове





Ранимите


От хиляди лета не си умивала краката ми,
Марийо Магдалено.
От толкова не си помитала с косите си 
праха от родния ми дом.
Не си почиствала и дървоядите от моя кръст.
Такива днес се срещат рядко,
макар да има кой да ги издяла.
Защо тогава раната на лявата ми гръд смъди,
а някой продължава в мен да се кълне…
и в третите петли.
Довечера ще дойда да те взема, Магдалено.
Недей изхвърля мръсната вода от моите нозе пред прага си,
така отново ще изцапам стъпалата си
с напукани пети отричащи покой.
Какво сме Триединство само, а?
Аз - Нищия, ти - Блудната и Мръсната вода от ходилата ми.


обратно към стихове

(с) вуйчо
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 03.10.2005