- Силве, благодарности за приноса ти към това интервю, айде да разклатим всякакви представи за такова:)! Да започнем с това, с каква нагласа си напоследък към поезията, какво те втрещява и впечатлява най-много?

- Благодаря за поканата за интервюто. Втрещява ме устремът на хората да пишат повече, и повече, и още повече, и още, и още. Включително и от себе си съм леко втрещена, защото никога не съм си мислила, че ще "пропиша" поезия. Така че, изненадата е двойна - че пиша, и че има още поне милион пишещи. А ме впечатляват различни неща. Неочакваните обрати понякога, друг път харесвам сетивните неща, а трети задълбочените.

- Имам чувството, че станах свидетел и си спомням чудесно кога прописа поезия, каква е разликата между Силвия – Тиранозавър и Силвия – баттерия, известна си с тези никове в интернет. Защо според теб Силвия има нужда и от двете? Тоест, какво повече ти дава поезията от прозата?

- Силвия е една, а никовете и това, което излиза като написано от Силвия като змей праисторически и Силвия като баттерия - това са експерименти. Колкото и да си харесвам някои неща, писани в стихотворна форма, аз, повярвай ми, ги възприемам повече като шега към мен, като опит с думите, формата, пък дори опитвам да търся мелодия. А що се отнася до прозата - макар да не мога да разказвам истории, все още, някак приемам прозата като по-гостоприемна към мен, може би, защото имам по-голямо, от години, желание да й "гостувам". Лично, прозата ми е тръпка, поезията е поднормативен акт, ако позволиш тази шега, нещо като бележка под черта. Уточнение или щрих. Закачка.

- Коя е най-смелата ти постъпка до сега?

- Май нямам такава.

- A би ли искала да имаш и какво би направила, например: би ли отишла доброволка в някоя африканска държава, ако не - какво те спира? Според теб, хората, които го правят, с какво са по-различни?

- По-големи авантюристи от мен. Бих станала пилигрим. Обаче май ще го отложа за друг живот. Ако имах парички, ето сега, един или половин милион долара, сега, веднага след това интервю, си оправям куфара и заминавам за Африка, но не, за да се боря с бедността или болестите в Сомалия, а да им разгледам храмовете на хората. После веднага отивам да ловя риба в Южна Африка, на път за някакво друго, странно, магично, обвито в тайнственост място. И повярвай, едва ли ще ме интересуват прозаични или поетични превъплъщения.

- Мислиш ли тогава, че поезията и прозата са отдушник точно за нещата, които не бихме направили в реалния живот например? Не е ли много жалко ако е така….

- Поезията и прозата, всичко е част от реалния живот. То е реален живот. Не, не мисля, че е отдушник. Не знам как бих живяла с мисълта, че Тенеси Уилямс, примерно, е избивал комплекси. Щях много да се сърдя на Бог или на съдбата или на нещо друго, или на него. И нямаше да мога да се наслаждавам, пък аз съм по-присточко устроена. Предпочитам да не мисля какво има зад красивото или грозното, ако то, по някакъв начин, ме е грабнало. И харесвам повече хора, които мислят по сходен начин. Не е важно Хикс дали избива комплекси, не е важно от какво бяга, ако пишейки го прави добре, или пише страхотно, трогва ме, вълнува ме, то това е по-важно за мен

- Аз също мисля точно така. Даже понякога се ядосвам, че влагам повече чувство, отколкото мисъл в нещата... кажи ми кое е последното нещо, за което си мислиш преди да заспиш - надявам се, че не навлизам много навътре

- Не, не влизаш много навътре. Мисля си различни неща, даже съм пробвала да броя овце, обаче знаеш ли какво установих, че по-интересно е миг преди да се събудя, а не миг преди да заспя. Понякога през деня без да искам възстановявам откъслеци от сънища, понякога толкова абсурдни, а друг път толкова логични. Нещо такова, завиждам на хората, които имат воля да се събуждат и да записват сънищата си.

- Какво те накара да напишеш Метафори?

- Метафори? Не помня точно какво ме накара. Стихът е подвеждащ, звучи истински, ми се струва. Но нямам спомен за конкретната причина. Тук ще направя паралел с предишния ти въпрос. Има хора, и пишещи, които правят аналог автор-написано. За тези хора няма разлика, дори нюанс, между героите, които хората създават и самите хора. А това, за мен е върхът на абсурда. Да не кажа, че е липса на всякакъв емоционален опит. Човек не може да е всичко, за което пише. Нито пък авторът следва да прозира, според мен, макар да има и такова течение, ако не се лъжа в изкуството. Всъщност, то всичко може, всичко съществува, но литературата не е животът непременно на автора, може да е чужд такъв, може да е наблюдение, и тук вече идва нещото, което обичам да намирам, когато чета. Доколко Хикс може да опише нещо, което самият той не е преживявал, дали поетът или разказвачът, може да забрави за себе си, и да демонстрира фантазия или съчувствие, да създаде свят, който не е непременно видимото, а пък, когато описва това, което е, да го направи така, че да не остане капка съмнение в неговата достоверност. И самият автор дори да липсва, оценката му да не си личи. Е, това вече е талант. Но и за достоверната истина, а и за изкусната лъжа си трябва перо, пък и сърце.

- Противоречива история, имам чувството, че точна истина няма в тези неща, но е много интересна гледната ти точка. Кой български автор от интернет пространството ти е любим, питам за интернет, тъй като чрез него се общува много, а и мога и аз да надникна:-)

- Много са. Толкова са много, че не знам дали мога всички да ги изброя. Оттам, където се засичаме и като пишещи и като четящи харесвам Мартин Златев като поет, от прозата харесвам Надие, изписва се на латиница. Харесвам Илия Дивиджиев, бай Илия, Красимир Симеонов скоро открих, Красимира Джисова. Интернет е голяма шумотевица, понякога добрите неща се заглушават. Чела съм страхотни неща и от хора, които не желаят да бъдат възприемани като "пишещи", които не желаят да оформят нещата си докрай, че да звучат като завършен разказ. Познавам толкова много таланти, с такова неподправено чувство към думите, че... И понякога не зная какво съм си намерила в тях - човека или това, което е написал.

- Хайде стига за поезия - ако притежаваше вълшебната лампа на Аладин за 1 минута, какво би променила в живота си?

- За една минута нищо не мога да променя, но бих казала нещо мило на човек, който има нужда от това. Ако за един ден ме питаш какво бих променила и имам вълшебна лампа - да бъда невидима, да живея през 30-те години, да не бъда такова магаре упорито понякога, да зашлевя един шамар, за който се каня от 7-8 години и все още не ми е минало и накрая, какво, да си изтръгна страха от високото, да бъда 175 см. и руса, и синеока, да изям една торта парфе, да имам пари за яхта и да си купя карбонова въдица, да стана сътрудник на Рекс Хънт и какво още - да ида на концерт на Пинк Флойд с един приятел, конкретен, пък после да се наспя, защото пролетната умора ми действа зле на вегетативната нервна система. И да бъда принцеса, разбира се, истинска. Или поне княгиня. Има такива, съвременни приказки, благородно потекло, 3-то хилядолетие, но да не ми е съпруг Китин Муньос. Да направя прием в някой замък и т. н. Да дробя аристократични интриги сред кралските семейства и накрая да напиша съвременния вариант на "Опасни връзки" на дьо Лакло или поне "Галантните дами" на Брантом. И мисля, че това е достатъчно.

- Хахаха! Ей, за това е нужен май цял живот, каква ти лампа:))) На кого би искала да бъде направено следващото интервю?

- С интерес ще прочета всички интервюта. А иначе с някой, който да е изненада за всички. С един читател, да не е суетен като мен, да не е някакъв префърцунен, да не е залитнал по литературата, а най-обикновен човек, неизкушен от думите. А на мен ми беше много приятно.

- Чудесна идея, започвам да мисля веднага за това. На мен също ми беше приятно, надявам се, че за посетителите на този сайт също е удоволствие да разберат кой се крие зад страхотните стихове! Чао и до скоро:-)

- Доскоро, поздравления и за сайта, и за хрумването с интервютата!

интервюто проведе Юлияна Радулова