- Здрасти, Влад. Добре, че ми напомни за интервюто, много ме мързи напоследък и нещо поизоставих, но сега ще наваксаме! Ти какво прави пред компютъра точно сега?

- Правя записи, някакво етно…от Саудитска Арабия - rabih abou khalil

- И харесва ли ти? Не съм слушала, опиши ми го.

- Харесва ми не заради екзотиката, а за това, че го чувам за първи път…ами има струнни инструменти и много барабани, типично по арабски, само дето из стаята изгубих воала на танцьорката:)

- Какво би написал сега, слушайки тази музика и представяйки си танцьорката?

- Нищо, когато съзнанието ми е заето, не пиша. Напоследък предпочитам да заемам съзнанието си с по-интересни неща от писане.

- Така ли? С какво например? Очакваше този въпрос, нали?:)

- Не очаквах да ме питаш колко панички крем карамел съм излапал:)..а съзнанието ми, ами да кажем, че съм влюбен, а в такова състояние трудно се прави каквото и да е било, включително и писане.

- В това състояние сигурно би ме избило на любовни стихове, ти не написали поне едно?:)

- Пиша, да, знаеш, че отказване няма…но вече не ги пускам в ефира, май съм станал доста ревнив в това отношение.

- Ще подариш ли на сайта едно твое скорошно, ще се радвам:)

- Да, разбира се, чакай да бръкна дълбоко в торбата:)

ИГРА

слънчеви зайчета
ти държиш чувала
аз ги пускам вътре
юли върти
малко огледалце
в ръката си
и ни се усмихва

- Много е хубаво, твоят почерк си личи отдалеч. Това, че пишеш кратки неща има ли нещо общо с някакви убеждения, че кратките неща са по-смислени? Или просто ти си намери този стил..

- Знаеш, че хайкуто ми е слабост..в краткостта има мъдрост, която трудно се обхваща в големите и бъбриви текстове..стилът ми се променя, преди пишех по-дълги текстове, сега гледам да са максимално кратки и естествени, без да се напрягам да впечатля който и да било, ужас, май съм остарял и помъдрял.

- Аз пък не виждам нищо лошо в това:) Всеки би трябвало да претърпява някакво развитие, иначе би спряло всякакво търсене, а какво е поезията, ако не преди всичко търсене..Имаш ли любим автор в хайкуто?

- Татко Башо е неизменен, освен това Бусон, Исса, Сокан, много са…а от българските автори – Петър Чухов. Хайкуто претърпя много изменения, може да се каже, че “хайкуто е хайку, когато не е хайку”, т.е. нека хайку бъде свободно от хайку..

- А чувал ли си за смс-поезия? И тя ли е някакво развитие на хайкуто в България, според теб?

- Да, чух, дори направиха конкурс с награди, но си мисля, че хайкуто, като най-чиста форма на поезия, трябва да го пазим от комерсализация…не мога да приема, че може да има конкурс за хайку, писането на хайку не е състезание, а усещане за света, вкарано в кратка и изящна форма, а относно смс-хайкуто, да, разбира се, че съществува, доста от смс-ите могат да се приемат като хайку или като дзен коани.

- Благодаря ти, Влад, беше страхотно да надзърна през твоя поглед:) На кого би искал да направя следващото интервю?

- На Ивайло Дагнев. И го питай как се разхлажда лятото под тепетата!

- Непременно, няма да му се размине. Чао и мерси.

- Чао, Юли.

интервюто проведе Юлияна Радулова