стихове

избор
сомнилоквия
афенфосмофобия
май пак
ще








избор


като червиво лепило от гранясала туба изтисквам
сивите дни на мойто безтебие от своя живот
и замазвам усърдно всички спори и натискам
дълбоко до последнато фибра от тленното тяло
защото просто ми омръзна да дишам - не искам
да вдишвам въздуха,наситен с думи лишени от смисъл
и да виждам хора, затънали и щастливи от вегитиране вяло
че как да им простя това, че те няма, а те си живеят
затуй си зашивам клепачите с ръждива изхабена игла
и не ми е тъмно, защото със теб не изпитвам нужда от светлина.


обратно към стихове






сомнилоквия


Сънувам двустранни диоди
В мойте прегръдки крещейки издъхваш 
Сънувам черни октоподи
Бълвайки стонове страстни под мене пресъхваш
Сънувам дерайлирали неврони
Във твоите прегръдки, изгарям и аз скърцащ със зъби
Сънувам вдлъбнати балкони
Света се разпада, гравитирал в мухлясали гъби
Сънувам, че изяждам на времето мъхнатото виме
Сънувам, че се будя крещейки твоето име

обратно към стихове

    

афенфосмофобия


Страхувам се от лепкавия допир на празни погледи
Изпълнени с нехайство към Вселената-
изгарят ме като медузи
Страхувам се от потните подмишници на чужди мисли 
Натрапени брутално, разбирани буквално-
изсмукват ме като вендузи 
И втриса ме до обриви от мисълта за ледения полъх на
Покрусата
Когато сутрин ме прегръща нищото, с очи излъчващи от тленното
Погнусата
Страхувам се от прозрачната привидност на битието 
Страхувам се от гравитацията на черни дупки,изкривяващи разума
Страхувам се, че не подозираш, че с теб споделям небитието.


обратно към стихове



май пак


Изгрева октоподено размърдва
наситено оранжеви пръсти в главата ми
Еякулирайки бавно- на тласъци,
самопроизволно влива вкуса ти в устата ми-
пълна е с пясък и с мъртви ларви от пориви
Подгизнал, бавно се будя в локва от трепети:
май пак съм изливал очите ти в себе си,
май пак съм убивал в лабиринта си демони
Тапетите пак съм разкъсал в съсирени гърчове
Май пак съм търсил
Отчаяно
В мрака
Ръката ти


обратно към стихове





ще


Върху бялото на очите ми 
незабележим е снега
натрупал преспи от спомени
Върху черното на небцето ми
невидимо е клеймото
прогорено от върха на езика ми
Върху клавиатурата на ребрата ми 
липсват клавиши за триене
От дълбината на тръпката, разкъсала мрежата на покварата
ръмжейки от сподавени трепети ще изплува моята алтависта
И тогава
Ще изсвиря халюсимфония от накъсани хлипове
Ще добавя нови букви към Морз чрез задъхани хрипове
Ще пирографирам следите от устните ти върху моите
Ще си ампутирам клепачите
Ще си имплантирам 7 ръце и 9 хиляди пръсти
За да докосвам очите, опожарили мислите ми - твоите

обратно към стихове






 


      

(с) велислав тодоров
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 12.04.2005