стихове

Rodemptor hominis


Изчезнах
Не сме еднакви
Минавам
Мъргвешки танц
Смачкан фас край
Не знам защо







Rodemptor hominis


Имам двама братя - поляци.
Аз самият съм българин.
Кой е баща ни?
Дево от Ченстохова!
Богородице от Рожен!
Аз ли стрелях по теб?
Отче!
Поисках от теб,
тъй както е казано
от баща си да искаш
хляб
или риба.
И ти ме изчисти.

Rodemptor hominis


в превод на италиански:


Ho due fratelli – polacchi.
Io stesso sono bulgaro.
Chi è nostro padre?
Vergine Maria di Čenstohova!
Nostra Signora di Rojen!
Sono stato io a spararti?
Padre!
Ho chiesto a te,
così come è stato detto
di chiedere pane o
pesce
dal tuo padre.
E tu mi hai pulito.


Rodemptor hominis



обратно към стихове

Изчезнах


Изчезнах в живота си
с крясък.
Не мога да затворя
и вратата
или проклетият прозорец -
загубвам те преди докосване.
Загребвам въглен
от жаравата
и пак те искам...
( цяла) 


обратно към стихове






Не сме еднакви


Не сме еднакви.
Ти имаш своя постеля.
Аз празник безкраен
до вчера.
....
Вече не слушам Вагнер
(валкюрите отнесоха всичко
човешко).
И искам да бъда просто
човека
с различното име
за тебе.



обратно към стихове



Минавам


Безкрайна жал.
Минавам привечерно
в бяла риза.
Поглеждам отстрани
в кипналата пръст
растежа див
на жълти цветове.
Не знам,
кое е злото
( "Цветя на злото" -
как позна кои са
О, Бодлер!).
Не знам,
кое е и доброто
( в името Му
се заклевам).
И отминавам пак далечен,
пак в бяла риза...

В безкрайна жал. 


обратно към стихове





Мъртвешки танц


Гледам покрай брега,
където мръсната река влачи
озъбена консервена кутия,
гуми от луксозна лимузина,
някакво червило -
едно дете притичва.
Жълта светлина. Мъждеят
нощни лампи- мъглата дави.
В ръката му извита
( рахит или забрава)
играе мъртъв плъх – играчка
преди Коледа.
И кикот се донася от далечните
прозорци или Рахманинов звучи
в главата ми объркана.
Та - да - да- да. Прищракване.
Преди години гълъби на този ден
излитаха – черни и бели.
Забравил съм.
Имаше ли Хичкок черно – бял филм
– жена изгубила памет.
В некролозите прочетох много имена.
Търсех още едно име – на музиката. 



обратно към стихове





Смашкан фас край


Смачкан фас
край трамвайна
спирка
ме спря
попита ме
къде отиват
птиците през
есента.
Не знам
отвърнах му
къде белеят
планините.
Защо ти трябва
и да знаеш
безкрайни хора
днес се качват
в трамвая.

Последна спирка
на трамвай Желание
със смачкан 
фас
във джоб
       надежда



обратно към стихове





Не знам защо



Незнам защо,
но си знам
наистина,
ама
много наистина
- когато много ми
липсваш
 много стихове
ще пища.
- когато е много
Зимата
ще моля Слънцето
- когато хич 
не ти върви
аз имам
седем индийски слона
с хоботите нагоре
- когато най си
тъжна
ще ти дам само
една обикновенна
райска
ябълка
( повече си нямам )
плюс
едно ........
          наистина.


обратно към стихове



 

(с) божидар пангелов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 24.07.2005