Той закъсня.
Цяла вечност.
Тя го чакаше.
Права.
Незабелязала,
че в косите й са се заплели мъртви звезди
и други дреболии.




Слушай,
липсваш ми.
Боли ме духът ми,
че те няма.
Другото е поза.
Другото е проза.





мисля за това, което трябва да кажа
и как бягам неволно от него
всеки път
всеки път, когато го търся
и губя го без да го намеря
губя, отдалечавам, отлагам
все думи пригодени за любов.
в смисъл
една чаша до мене
опровергава всички общи думи
бъдещи и най-вече бивши
и тези, които смятаме за настоящи.

в произвола на случаините думи
и случаини срещи
се ражда
детето на всеки въобщизъм
а детето му е
някакъв конкретизъм
идиотизъм
и въобще
някакъв -изъм

тлее то
като устна кухина
и като мълчанието между песните
жадуващи да бъдат пуснати
наяве
слушани
толкова много пъти
и все пак
всеки път
някак си
различни.

Някой ден с теб
ще ги засипем с цитати от Бунюел.




Панаир 


Онзи - със захаросани ябълки,
онзи до него - с кафяви петлета.
По-надолу един дава пуканки
на родители, които са купили на детето.
Ако походиш наоколо,
ще видиш мечка и лъв,
които за няколко долара
ще играят сиртаки в жарката ръж.
Има и от онези там влакове,
които не знаят за Нютон -
и какво е това, което пази ги -
не знам и не искам да питам.
Зад въртележката един продава памук -
и, знаеш ли, с магия го прави от захар!
Уж памук е, а е толкова сладък на вкус,
че бие близалките по всички сладки параграфи.
По-нататък има колело,
от което се вижда целият свят.
От върха му пък се вижда едно
детенце, което умира от глад.

Панаир, лукс или ден във игри -
приемай го, както си искаш.
Но не забравяй да хвърлиш две-три пари
на връстничето, когато си тръгваш. 


 
 
 
    

(с) делян илиев
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 13 март 2012