начало

поезия

манифест
преоткриване

рисунки

форум

контакти

хубави места

 

 

 

 

 

петър денчев

 


стихове

Романтика 
мъжко желание
Сбогуване
Парижкият паваж таеше тънгото
Пътувахме двама от Буенос Айрес до Рио






Романтика
Виждаш ли скъпа,
Това е света.
Бутилка уиски и черна коса.
Виждаш ли скъпа,
Това е света.
Цигарен дим отиващ във вечността.
Виждаш ли скъпа, Загубих си мисълта. Дълбока дупка в моята душа. Виждаш ли скъпа, Това е света. “Фарс или никога вече самота.” Виждаш ли скъпа, Това е света. Увяхващи цветя. Виждаш ли скъпа, Пак си забравих мисълта. Имам проблеми с речта. Виждаш ли скъпа, Това е света. Вечерта. И там в нощта. Скъпа, седи една жена. Това е света. Цялата вселена. Това са нейните Гърди, очи, коса.. обратно към стихове
мъжко желание
Бели
Пламъци
Играят
Смъртен
Танц
Върху
Черни
Въглени
Белите
Стъпала
Скачат
Върху
Червена
Жарава
Белези
Не
Искам
Да
Остават
Защото
Помня
Малкият
Копринен
Белег
Под
Красивата
Долна
Устна
Заради
Който
Кестенявите
Очи
Гледат
Кучешки
Тъжно
Не
Спирай
Да
Вървиш



обратно към стихове
Сбогуване
Тези сълзи
Със сигурност
Нещо чаровно
Означават
Като чаша
Ароматно
Кафе
Онази
Сутрин
В леглото
След
Бурната нощ
Преди
Земетресението 
Да ни убие
Със своята
Животинска 
Сила
Като Танго Се разстилаше Проклетата Сграда Бавно В 12 кадъра Се разстилаше Мазилката По черният Под Някак Погребално Изглеждаше Всичко Това Кой е Казал че Теракота Трябва да Бъде Бял Как я Мислиш Тази Любов Щастлива Сякаш И аз така Чувствам я Но дали Ако не Бяхме Умрели Заедно Онзи Сутрин В хотела На парижкото Летище Щяхме Отново Да бъдем Заедно обратно към стихове
Парижкият паваж таеше тангото
Хайде ще се пробваме
Под дъжда заедно с
Писъците на акордеона
И дебелите струни на 
Зелената китара ще 
Пробваме дали студен 
Е паважа бавно
Ще се оглеждам в белия 
Ти гръб и краката ти
Облечени в черна 
Коприна ще скачат
В локвите до бордюра
Хармонично с писъците
На акордеона



обратно към стихове





Пътувахме двама от Буенос Айрес до Рио


Казват бедна ми била душата
Щото танго не съм можел да
Танцувам бавно съм загрявал
За стъпките а страстта се аз 
Опитвах да намеря къде се 
Крие дали в беззъбата усмивка
На аржентинската баба или 
Лулата на онзи симпатичен
Чичко та страстта какво е не
Е ли онази сутрешна омара
Обвиваща парахода от Рио
Към Буенос Айрес дето въздуха
Ще е вечно свеж


обратно към стихове

 
 
 
 


(с) петър денчев
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 19.05.2005