стихове

слънчев часовник в долната земя
момичетата които никога не плачат
пеперуда на хероин
когато много улици поглеждат към себе си
един етаж по-надолу






слънчев часовник в долната земя

											
                                          "животът минава като сянка"

по небето лазя като мравка
и търся песента която връща мъртвите обратно
нямам време 
или имам всичкото време
да те връщам като песен назад и назад
а животът да минава като сянка

вървя на пръсти не искам да го будя
и по него мълчаливо се протягам
все по-малко въздух и думи ми остават
да те връщам назад и да те връщам
ангелите умират само по веднъж
и после се превръщат в морска пяна 

затова моряците са винаги безсмъртни
само корабите им понякога осиротяват
и тази кръв е моя кръв
като слънчев сплит се чупи времето тогава

но в следващия си живот ще си разменим местата


обратно към стихове

момичетата които никога не плачат


вече не искам да приличам на теб
ти вампирът който се вкопчва в земетресения

лицето му свърталище на матрици и кабели
през очите му подводници
под ноктите атомни бомби

буболечко буболечко
самолетите се подиграват на такива като нас
и в епилептични кръгове преминават дните ни
защото сме наполовин албиноси
а войната е сутрешен ритуал
но не тук и сега


обратно към стихове

 
 

пеперуда на хероин


не съм ангел
но всички небостъргачи от гарата до центъра на града
ме разпознават когато се блъскам в ретините им


сега гледам надолу и хората ми се струват
огромни като хелиеви балони
има други които приличат на абажури
и така нататък


не съм родена твърде на юг
и покрай мен не минават призраци на умрели хора


искам да живея в къща без ръбове
искам да съм гущер
                                                                        искам да съм влюбен скорпион


обратно към стихове





когато много улици поглеждат към себе си


град спи в краката на този понеделник
квадратен град с оранжеви клепачи
обича ме и ме съблича като огледало
не е влюбена икона
и не му се плаче

квадратен град свенливо пак целува ме
и мили думи по кожата му се разхождат
иска да обича себе си и тебе 
и като рибешко око повдига се на пръсти
но нищо не започва отначало 

как си ти самотен цвят
в суха точка те намирам
където въздухът е черно-бял
екранът и посоките не ме разбират
и не знам
защо днес никого не мога да обичам


квадратен град се храни с измислен звук
с часовници по улиците споря
и не мога да се разбера нагоре
където случват ми се супернови

а ти си глупаво време
но за теб не ми се плаче


обратно към стихове





един етаж по-надолу


в този град с вкус на стърготини
кислородът ме задушава
компасите нямат нужда от посоки 
и дали

не оставяйте камъните да говорят
отрежете главите на  всички крале без един
дърветата бягат пред мен 
и статичността на облаците е самоубийствена

du lieber himmel
моята жертва и холокост
между два храста оцветени в червено
с изцъклени очи и пълнолуние
нейното сърце и отпечатък

сънувах че сме хермафродити
разделени само в главите си

тези трийсет мъже разменят лицата си
защото дъждовният сезон наближава
и една поема жадна за зрелища изпада в ярост
но отровни са зелените съдове
и тези трийсет мъже си отидоха вече

аз съм момичето от картината което всяка вечер запалва косите си
и ви казвам
отрежете главите на всички крале без един


обратно към стихове




    

(с) десислава жечева
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 17.05.2005