оня странния мирис на липа и пощипването на вятъра на дясната страна на тялото
чувствам опиянението сякаш нещо е мръсно, а не е и ми харесва такова неопределено
ще отпътуват всички скоро липите ще окапят ще стане задушно и ще замирише на чай
аз ще заплувам като кубче захар, чакайки да ме погълне това, което остана.
мили мои, ще сложа чайника да бие на кухо докато се завърнете
тогава ще се сгреем над чаши пълни със зелени листа
ще се посмеем на натрупаните цифри на бръчките на челото и бръчките във чашите
ще симулираме предишната си заедност
а всъщност
всеки ще предъвква листенцето вперен в своята си точка в нищото...

 

бягаше много напред
не бе взела нищо със себе си
нищо нямаше да трябва
освен онзи танц
до разраняване
стъпалата ти кървяха ли тогава?
бягаще
вятърът я поглъщаше
и все по - дълбоко
трябваше да диша
за да прокара път между
гъстата мъгла
която обгръщаше дрехите
не и трябваха
искаше студ
и нещо меко
нечия ръка
да притисне до вътрешността
и бягаше все така бягаше
а понякога танцуваше
безсмислено
се въртеше в безизходния си кадрил
и търсеше с очи
дърветата топло
бузите са порозовели няма вятър
всичко ще си замине някога
един ден
всичко ще остане на пътя
със следите от разранените стъпала
и онзи плаж на който никога не стъпи
стъпеше ли ще потъне
и нямаше да е същотото
а трябваше да бяга ....

терапевтично ми действат тези погледи
карат да се чувстваш наполовина глупав
и малко - безучастен към лепкавото
в главата ти
и когато изчтече през пръстите момента
остана празна шепата ми
пръстите се сгърчиха
и не успяха да съберат
изпадалите на земята
хартиени корабчета
заплуваха по килима
и се удавиха
преди да ги излъжа
колко
няма да ми липсват.
вятърът зъзне затворен
между ребрата ми
и вие оплетен в
тях...
премигват всичките очи
постоянно наблюдават
от тетрадките.
посинява ръката ми докато ги
рисувам
толкова много лица
липсват
за да попълня........

виждал ли си планината цялата премръзнала от студ
и есенните круши навели глави
как мъглата свети над града а ти се иска да я
навиеш на показалеца си и да протегнеш езиче
за да опиташ тъжния и вкус
виждал ли си как всичко се
превива от умора -
- предава и умира -
защото
-така -
-така -трябва
под звуците на онова пияно
и хриповете на луната
стават туберколозни
(не мога да погледам озъбеното и лице )
и оранжевите лампи
оцветяват тялото ми
докато пуша живота си
и никотинови спомени се полепят под ноктите
..................
а луната захапва небето
силно и го стиска със зъби
и дере
силно дере
и пищи
и дере.................
виждал ли си как крушите блестят в
предсмъртния си полет
виждал ли си ?
ВИЖДАЛ ЛИ СИ ???
    

(с) галена - gallium
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 05/12/2009