стихове

в пепелта 
отвратителната кръглост на земята
по улиците
тавтологично







в пепелта


В оная пепел от огнището,
останаха ми шепите.
Все още ровят там - във нищото...
Днес стъпките ми са застинали:
вървя най-често по пътеките,
които други са изминали. 
И взорът ми не търси птиците -
отдавна те са препарирани,
на художниците в скиците.
Лицето ми е стара крепост.
Мечтите ми са консервирани,
във свойта собствена нелепост...

Сега вървя, загубен в степите,
и нищо, нищичко не искам!
Единствено ми липсват шепите...
В оная пепел от огнището,
забравих ги (уж без да искам!),
да ровят, да ме търсят в нищото...


обратно към стихове





отвратителната кръглост на земята


Понякога
Земята
е
толкова
кръгла
че чак мразя Коперник.
Тогава
Галилео
ми
размахва
среден
пръст
под
носа
и
ми
казва:
"И все пак тя се върти, копеле!"

Абе, къде блее инквизицията, бе? 


обратно към стихове





по улиците


по улиците често се стелят листа.
и как ми се иска
(ей тъй, от сърце!)
да вдигна всяко едно
и да го възнеса на дървото от което се е отронило,
на клона от който е смукало сок,
на мястото, където е било принадлежно.
Листата, изпопадали по улиците
пълнят алеите на есента
с неизбежното пролетно безмислие...

по улиците гъмжи и от паднали хора.
но нивга не ми се е искало,
(дори и от чисто притворство!)
да ги вдигна за да ги възнеса.
хората нямат дърво от което да се отронят,
нямат клон от който да пият живот,
нямат място дори и по пустите улици.

Като изпопадали листа
се стелим по алеите на есента
в търсене на пролетни илюзии...


обратно към стихове





тавтологично


"Не плачи 
не плачи"
казах аз
казах аз
а пък тя
плаче
плаче
отново.

Отново.

Тя е
тя е
сълза,
тя
сълза е
сълза,
а пък аз
а пък аз
аз съм слово.

Слово.

****

"Не плачи 
не плачи. 
Виж дъжда 
виж дъжда-
даже той 
даже той 
нявга спира.

Нявга спира 
и той..."

Не и тя
не и тя.
Тя е плач
тъжен плач
все извира.

Извира...

****

"Чуй ме 
чуй"-
казах аз
казах аз
казах аз:
"Ти пресъхна 
изсъхна 
изтече,
ти се втече 
в реки,
вля се 
вля 
в дълбини,
и избяга 
избяга 
далече. 

Далече..."


****

Тя тече
тя тече.
Тя море е
море.
Тя море е
а аз съм безсолен...

Аз:безсолен 
и ням;
ням,
безсолен
и сам;
сам 
и чакащ,
очакващ
и болен...

Болен...


обратно към стихове




 
    

(с) калоян стаматов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 15.04.2005