стихове




Докато


Докато се чудиш дали да ме обичаш или да,
докато търсиш няколко часа, 
за да ме видиш,
докато мислиш за мен в дни, 
а не в месеци и години...

Аз правя стъпка назад 
и още една 
и две, 
докато станат достатъчно за щастие.






Не може да се затвори в стих


А така ми се иска да създавам 
прекрасен стих за теб, 
подобен на слънчева утрин 
в летен ден на плажа,
И този стих да говори не като гласа ми 
– почти, едва, полу, 
а като нас – напълно и изцяло.

Но установявам, че чувството не може да се затвори в стих,
ограничен от редове и думи:
в кой ред да сложа първата ни целувка,
в кой стих да поместя преградките ни, 
колко удивителни имам право да напиша...
Виж, мястото не стига дори за това...

И ето, ДЕ-формирам невъзможността на стиха,  
осъзнавайки, че аз умея неща само едно, две – 
с име на цвете да създавам красота
и да топя ледове...





Избледняване


Днес ще почистя прозорците,
а след това и душата ми...

Ще оставя за сега само едно петънце там – 
теб, върху което няма да посегна,

просто ще го оставя да избледнее...





Дъга

Не умея да рисувам, 
но това е защото съм дъга: 
по природа - цветна, 
по съдба – след дъжд…
Идва слънчев ден – ще минеш ли под мен?тихове

(с) камелия каменова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 17.03.2011