стихове ти си без Когато си тръгна понякога ми е жал Есен картина с дърво
как? миниатюрно малка импресия с мъгла
ти си без“Faceless, just numbered. Lone pixel in the bitmap – I, anonymos” (Chris Spruck) не съм без лице не виждаш ли? преди всичко, след всичко не съм онази папка, която хвърляш и умореният кон, който риташ инструмент - фина настройка но ти си без... обратно към стиховеКогато си тръгнаКогато си тръгна от тук, ветровете ще влязат във стаята: волни ще бъдат, прозорците ще затръшнат отвътре.
Когато си тръгна от тук, всичко ще си отиде: дървото със клоните, облакът саксофонът, мъглите... Когато вече ме няма, ще пристъпи животът, грациозно ще седне на стола ми, тънки пръсти заровил в косите си. Когато от тук ще си тръгна, цветя ще дъхтят на жасмин; зелено навсякъде, приказно ще бъде, когато си тръгна! обратно към стихове
понякога ми е жалпонякога пускам ръката ти и като подгонена гълъбица политам след вятъра...
гледам те как присвиваш очи и ме търсиш... и ми е жал за теб за нас обратно към стиховеЕсенВ тази есен когато ме болят краката от каменисти пътеки и устата ми е с дъх на мухлясали праскови след лятото в една от мракобесните вечери докато стискам в зъби душата си дано събера всичките си чаркове и отлетя... обратно към стиховекартина с дърводървото отсреща сресва косите си с вятъра маха на облака с клони оголени птица кръжи после две тръгват нанякъде... обратно към стихове
как? ледени късове босо е нямо отдавна не съм
каменна сякаш е масата страшно е някак да съм птица се блъска в стъклото и пада как да съм тук? обратно към стиховеминиатюрно ръцете ти уютна моя къща очите ти мой бял сатен ти жарава моя пареща болка обратно към стиховемалка импресия с мъглабавни сенки се свличат в мъглата тихо и призрачно се събличат дърветата дъждът рисува кръгчета по водата самотата стои на брега и наднича обратно към стихове
(с) мария попова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 30.11.2005