начало

поезия

манифест
преоткриване

рисунки

форум

контакти

хубави места

 

 

 

 

 

михаил драганов

 


стихове

малко безотговорно 
на раздяла
в четири реда
писмо
сенки от лятото
есенно
илюзия за реалност
лудост
нашите отношения мечтата на куфара деструктивно супа от охлюви птицата
малко безотговорно


имаш 
тъжни 
красиви очи 
удавили в себе си 
скръбтта 
на хиляди разочарования 
прости ми безотговорен съм към думите и това че искам да те притежавам без да знам че притежанието е фикция всеки миг подарен е усмивка твоите страхове крият очи с ирония искаш да знаеш къде съм че съм с теб подарявам ти свободата нима имаш нужда от нея обратно към стихове
На раздяла


Разкъсвам с гняв 
листа на хиляди частици, 
изгарям чувства 
гърчещи се 
в шут 
и се презирам. 
Отлетели птици 
са думите 
с желание да бъда чут. 
Ужасно е това несъвършенство да се заглеждам утре в друга. Смут. Нима обичането е блаженство? Във чуждо тяло днеска съм обут. Добро дете, знай зрелостта ми е самотна и все по-тежък е болезения вик. Смехът ми- страдащо животно прочетен ред, последен миг. обратно към стихове

в четири реда
котката е гладна 
хладилникът е празен 
вземи детето от градината 
обичам те 


обратно към стихове
писмо
звездите и астролозите са мошенници 
пак предвещават много водка
 

птичето пак иска да изкочи 
от клетката на устата ми 
и да се разприказва 
сякаш е пролет 


не ме гледай с тези очи 
нали знаеш 
че зная 
а ти само се оправдаваш 


че ти 
че аз
 

е няма толкова водка 
пък ти 
и без водка си хубава 
знаеш го много добре 
ама искаш да ти го повтарям 


пък аз не мога да откажа думите 
а с думите вървят 
и другите работи 


няма толкова тиксо 
дори и да мълча 
очите са ти толкова големи 
и ме гледат директно 
май вече трябва да ми вързват и ръцете 


пълно е с идиоти 
ако си изключа телефона 
ще се познаем ли 


писах толкова много глупости 
а исках 
само да ти кажа
 

че ми липсваш 
мила 


обратно към стихове
Сенки от лятото
пикая от изтъркани мостове- метафори 
повръщам на Сен Жермен дьо Пре и Монмартър нищо незначещи думи 
посмодернизмът е гавра 
черният обелиск ми се смее 
от самовзирането огледалото се напука 
знакът 
означаваното 
и обектът правят ехцибионираща тройка
залагам на различните връщам се на село приковам времето в лято пълно е с щъркелови гнеза хората са си заминали... подивели кучета се нахвърлят върху всеки новодошъл тук-таме извънземни чужденци населяват изоставени огнища всички ходим за коприва гъби и лещници стряскайки съня на самодивите не пресичайте пътя на глигана тази година има много жълъди аз съм белият вълк медитирам черни овчици точка обратно към стихове
есенно
слънцето ми трябва 
за да си направя кафе за душата 
прекипелите жълти листа се ронят от очите ми 
уморен съм от себе си 
повтарям ти хиляди пъти 
дърветата не могат да вървят хванати за ръцете 
остава им едничката мисъл да полетят като птици 
гълъбите ли 
в тях обичам свободата 
но се пристрастявам 
на прозореца ми сгушени те ме очакват 
днес нямам слънчоглед 
написах им само 
че ги обичам 
на изпотеното от дъха ми стъкло на прозореца 


обратно към стихове




Илюзия за реалност
Eлхите в бели престилки, 
тичат обратно на посоката на движение, 
а пътят е като филмова лента, 
която запечатва моите бягства от теб. 
Когато съм изпълнен със себе си искам да те стигна, а ти се стремиш към хоризонта сякаш искам да изгреба със шепи твоята свобода. Нощем пак убивам идиоти, а на яве се ядосвам, че не съм могъл да се въздържа от това действие. И тези скапващи се асансьори до стотния етаж, ще ме побъркат. Плача на сън, изнемогвам, не ми стига времето, да ти повторя, че те обичам за пореден път. Eлхите в бели престилки, тичат обратно на посоката на движение. Суматохата е пълна, и сякаш само ние двамата с теб сме нормални. обратно към стихове Лудост
Восъчни сълзи по масата. 
Следи от червило върху пясъка на времето. 
Пепелници с угарки. 
Бутилки пълни до скоро с отчаяние.
Извозват ни един по един с линейки и ни връзват за леглата, защото сме разкъсали оковите. Чуй ме, това трябва да се промени, наркотикът е бягство, отдаването на себе си е слабост, но и знанието е наркотик. Тогава, бунт или бездействие? В отделението се преброяваме тези, които се преструваме на луди, ще ни вкарват отново и отново, защото стените и решетките не са прегради. Бягството в лудостта е почивка, прикритие и предимство, защото нормалните ги е страх от нас и ни обявават за болни, а пък на мен ми иде да режа ръцете на тези: които оставят децата гладни, на протягащите длани за подкуп, на даващите торбите си за смет като храна на отхвърлените с мисълта, че животът е джунгла. “Оставете мъртвите на живите” Това ли е смирението?! обратно към стихове нашите отношения
са като: 
тест за бременност, 
камината, в която се топлим, 
две чаши за вино, 
този стих, 
който тя няма да прочете, 
киното на живота, 
бягството от себе си, 
моментът, 
когато се спираме преди да си тръгнем, 
всичко друго е съвместно съжителство. 


обратно към стихове





Мечтата на куфара


в старите куфари 
(виждали сте ги всички) 
има много романтика 
онези картонените 
с металните кантове 
които те дърпат за гушата 
и те карат да хванеш влака 
без посока 
и които не те оставят да бъдеш 
безразличен 
те още стоят върху гардероба не твоя разбира се а на родителите ти защото ти нямаш куфари пълни със спомени отварям ги мислено и се натъжавам за всички хора, които нося със себе си и съм загубил за тези които са с други куфари и са ми близко - далеч спомням си още че ключовете от катинарите им са вече изгубени но отново се връщам към надеждата за идващото лято когато разгърна изпосъканите от употреба карти защото живеем в едно село и ми е страшно хубаво да стъпвам върху глобуса с куфар пълен с мечти обратно към стихове деструктивно
как искам 
да изтръгна всеки звук от всяка дума 
как искам да крещя 
обичам те ако си тръгваш ще крещя във гръб запазил спомена за нещо минало или пък тихо ще си премълча обичам те обратно към стихове супа от охлюви
толкова бързаш 
че не виждаш думите по пътя си 
а аз съм един охлюв 
който го пресича 
и нищо че вали и е пролет 
тогава излизам да се поразтъпча 
и ако искаш да ме видиш от вътре не е нужно да ме хвърляш във вряла вода кажи ми само "добър ден" и продължи може и да ме стигнеш аз не бързам за никъде обратно към стихове птицата
може би някой ден 
чашата ще прелее от една сълза 
и ще се пръсне на хиляди полети 
от подплашени птици 
а хората ще виждат само водата как се стича по масата или само една усмивка може би някой ден щъркелът ще ми покаже пътя за да знам на къде да вървя без посока и тогава ще искам да стана отшелник и ще си направя гнездо в скалите за да се извиня на всеки дошъл да се разкае тогава ще искам да бъда човек но пътят назад ще бъде затворен обратно към стихове

(с) михаил драганов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 26.08.2005