стихове

Blue morning
ням филм












Blue morning

Плетена кошница с кокосови орехи е небето 
пристъпвам на пръсти 
в моите три дни е светло 
иззад прозорците на местата, с които оставам 
след боговете и хората, вечната обич. 
Мечтатели сме, 
не помня да съм посрещала някога. 
Невинен облак в късното утро 
блуждае пред погледите ни 
в синя чаша с цветни чадъри, 
лъкатуши през мене смехът ми. 
Щастието минава най-близко покрай земята. 



обратно към стихове






ням филм



и ето ме мен, във това пораснало черно- бяло тяло
детето, на което винаги слагаха хляба в торбата 
и се прибираше, за да го намазват с мармалад
цял дървен сандък върху масата
отдавна заминало
гореща кутия с вкусно сготвено върху коленете
в малката седалка в малкия автобус
стиснала в ръцете си чанта и снимките на мъртвец
скрити в нея
внезапната дъщеря на скръбта, която тихо
колкото мен е висяла
съвсем близо
всяка събота по платното
успоредно на това, което отвежда
големия автобус с големи седалки
и никога не го връща
отдавна сърцето ми достига до гърлото
на думите, които разказват историите 
вратите отключени, защото чакат мен

проснат на плажа тъжен пингвин
който се бори с вятъра и си оправя косата


обратно към стихове




 





    

(с) несин исмаил
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 29.05.2005