от двете страни
пропътувах (те)
докъдето никой не бе стигал
по ръбовете
и по вътрешността
и през онези места
за които дори не знаеше
и се криеше
докато
се изпаряваха мъгли
и потичах(а) отново
на обратно
като капките роса
по тревата
огъвайки се
съчетавах моста
и бездната
в едно
върху рамото (ти)
пожелах (те)
както никой не бе посмял
хронологично
до последният остатък
на обреченост
без предназначение
докато
колекционираше
крайности
и широко затворени очи
(само)и р о н и ч н о
превръщах TE (в себе си)
...
до (не) з а в и с и м о с т
друго измерение
само минавам
не свиквай с мен
и с цвета на очите ми
не улавяй усмивката
уязвима е при допир
само минавам
не казвай
колко дълго
си чакал
не позволявай
на пръстите
да ме запомнят
трудно ще изтръгнеш
липсата
не събирай силуета ми
хоризонта му
е безупречен
не ми махай
за сбогом
назад не се обръщам
не свиквай с мен
само минавам
през
с ъ н я ти
следите остават
когато държеше ръцете ми
питаше дали съществувам
отхвърляйки възможността
че някой ден въпросите ще престанат
и по измечтаните полета на докосването
ще останат празни стъпки
заради които се будиш нощем
и затваряш аромата от нощницата ми
в най-дълбото чекмедже на паметта
не смееш да угасиш лампата
защото тогава червилото по чашата
намира устните ти
за да ти каже колко съм далече
и колко истинска
поне
преди да развържеш секундите
и оцветиш болката
преди да са изтекли стъпките
и окапали усмивките
по безкомпромисните
ъгли на времето
преди да разпилееш страховете ми
и позволиш на въпросителните
да затанцуват по многоточията
докато все още търсиш
чувствителния пулс на крилете
и противоречиш на еднообразието
нека
нека
нека
прелея в теб
доза обичане
(за) някога
пазя те
докъдето стига
онова
което
(не) се вижда
в огледалото
непрогледно
валят
загуби
и грешни
пътеки
но
пазя те
за там
откъдето
няма да минеш
без мен
за капризите
потънали
в зениците ми
и за тогава
когато
дланите
напукани
са единственото
останало
свободно
пространство
за сгушване
не е късно
когато вали
изпращам
по всяка капка
несбъднатост
и тъгата
от думите
заседнали
между
разстоянията
защото
целувката
с дъжда
удължава
времето ни
за обичане
между
спри да се оглеждаш за вратата
тя е от другия край
там не се познаваме
и не се търсим
не намираме
дори и себе си
там сме онези другите
които отричахме някога
само монолозите (ни)
изтичат през ключалката
и ни настигат
уморени от лутане
отразяват се в лицата ни
колко погрешно въображаеми
стават очите ти
(дали се о(т)глеждат във моите)
или ветровете са полудели
под сенките на клепачите
спри да се оглеждаш за вратата
тя е интерпретация
на онова
което го няма
упътване (или ръководство за любов)
само думи и рози
не са достатъчни
да проникнеш
в крепостта ми
пътуване
ти трябва
най-дългото
и раница
да събираш
кристали
безсъние
от стихове
среднощно
изплакани
и лодка
по хоризонта
на морето ми
чадър
ти трябва
за приютяване
на сенки
самотни
дълго очаквали
присъда
от изпитание
закъсняло
завържи
стрелките
за платната
довери се
на вятъра
той знае
посоката
тогава
и само тогава
нежно
и тихо
разгърни (се в)
душата ми
в някое утро
ще тръгна
на зазоряване
преди слънцето
да е докоснало лицето ти
преди да се отворят очите ти
ще тръгна
по следите
на капките
от снощния дъжд
когато лунната соната
е вече отвъд облаците
ще тръгна
невидимa по реалното
преди нуждата ти
да е изпълнила
пространството на мечтите ми
преди да съм се потопила във фантазиите
които ми нарисува вчера
някой ден обаче
ще бъда окото на бурята
и гравитацията на сънищата
ще разбие правилата
ще посрещна светлината в твоята стая
преди да съм си тръгнала
ще отвориш очи проумял
че това не е просто игра
а любов
интимно
изричай ме
поименно
и нека тичам
по вените
по устните
и още по надолу
разхвърляй ме
до безобразие
забрави
първичната свенливост
изричай ме
аз нямам сянка
дъждът единствено
ще е свидетел
зад прозореца
но там е друго време
като закъснели птици
пак ще се намерим
остави ме
да извайвам
с краткостта
на безпределност
разпиляна
в разсъблечените
мисли
името й е
когато флиртуваш с Жена
не забравяй за жартиерите
не онези на краката
а онези на душата
толкова силно прилепнали
по изгладените очакващи желания
шептящи в косите
стилно и леко разрошени
по извивката на устните
леко нацупени
в изкусителна усмивка
при която
езикът
като рубин проблясва
и казва че отвътре е огнена
като кожата
топла и гладка
и настръхнала
за отдаване
пулсираща
по извивките
от шията
до самия връх
на пръстите
нежни
нетърпеливи
игриви
и влюбени
а най-горещо е
над сърцето
и примамливо
и уютно
там
между двата хълма
на женственост
от където започва
пътя
надолу
до истинската (й) същност
и тайнство
там
където
се срещаш
със себе си
когато флиртуваш с Жена
хиперПОЛИСтатично
мегаполиса ме задушава
ако НЕ надбягаш метрото
светлините ще го напрявят
трудно се прескачат
усмивки върху празни лица
хващат за гърлото
до теб
пред теб
зад теб
бетон
бетон
бетон
и
6 и 8 цилиндрови мотори
управлявани от GPS-и
от точка А до точка Б
казва се
от mall A до mall B
дано не завали
(слагат реклами
и по(д) чадърите)
шумно е
сред неми булеварди
пълни с хора
няма (ни)кой
да (по)пита
колко е часа
все повече
искам да отида в джунглата
вместо на театър
опит за осмисляне
казваме
малко ни трябва
а всъщност
искаме много
живеем класически
в сюрреализъм
домино слагаме
на излизане
и подминаваме
празната купичка
опит след опит
за фалшива надежда
шах или мат
ако може с коня
стигаме
до ненужна еснафщина
забравяме
че всичко е преходно
30 секунди
някъде бях писала за 30 секунди
поне 30 секунди...
без heavy thoughts и сладникаво je t'aim
а само форми...
форми на въображаема реалност
от пръсти
и устни
и линии неправилни
правилни прекъснати непрекъснати...
но тръгващи от едно и също място
и завършващи
на едно и също място
там
някъде в сърдечната област
30 на всеки 2 минути...
много е
но на всеки 2 часа...
или поне 10...
секунди на...
мълчание в което можеш
да крещиш
колкото си искаш
или да мълчиш
на пук
на инат
за релаксация
за осмисляне
...дори и да ги изгубиш в БЕЗсмислие
спечелил си
глътка
безбрежност
не тръгваш
...и не пристигаш...
самоДостатъчен Си
СИ
ти
Ти
ТИ
и вече добиваш
по малко
от всяко значение
за съществуване
и предел
без граници
ти поръчваш
и дирижираш
свободен си
само
самО
САМО
за 30 секунди
безпосочност
хармонизираща
тръпката
че притежаваш
разделяш
владееш
дори и само
...
30 секунди...
...
замисли ли се...
...за своите...
аз вече ги ИМАХ...
докато
сънувах
вятърни мелници
резонансно задвижени
от плач на звезди
под оределите облаци
очертах се
в самодивски игри
сънувах
безтегловност
петолиния в накъсани дни
нюанси
от тихо безверие
покрити без ритъм очи
сънувах
съдрани надежди
съшити с фалшиви съдби
осъзнах
невъзможност
да имам небе
докато ме събуждат
ранените птици
(от)пътуване
сега оставам
за кой ли път
на мястото
където
е коминът
в дома
в който
припознавам
смехът
на сянката си
сива
но питам се
за кой ли път
това ли е домът
до който тичах
след
всяко
сляпо
недописване
и всеки
неуспешен
опит
(за завръщане)
ще тръгна пак
за кой ли път
(познавам си нозете)
обувки
все ми липсват
и шапката
на
скитник
пречистване
(когато)
не отвърнах
на безгласните молитви
зарових се в посоките на вятър
(тогава)
завалях
във четири реки
разменяйки морето за игла
(и после)
уших
с отеклите си пръсти
свободата на аскет
импресия (по Моне)
без пясък
пясъчните часовници
(щяха да) са просто стъкла
без стрелки
стенните часовници -
украшения
(или
нямаше да ги има)
тогава
паяците
(щяха да)
се опитват
да уловят времето
а рибарите
паяците
и лодките
няма(ше) да имат
гребла
само
тишината
(щеше да) носи
ехото
на камъните
(защото)
единствено
утрото
спира
нощта
сграфито
уморих се от чакане
да натисне някой спусъка
и изстреля заряда ми
на Руска рулетка
напразно играя си
докато дните
доближават Голготата
върху огледални стени
фатална обреченост
привидно гравира
в стил il fresco
а хармонична застиналост
в неравни движения
е всъщност saecco
и рисува бързо Живота ми
(не)писано
(не)дочакани срещи
полУнощно обещани
(не)изплакани сълзи
следобедно преглЪтнати
(не)споделен копнеж
пролетно-Летен
(не)зараснали рани
прехапани от единоМислие
(не)пълнолуние
кратки безсЪници
(не)прочетени писма
отСрочени думи
(не)планирани раздели
сляпо Търсене
(не)извървяни пътеки
запълват Миналото
пробуждане (или винаги има възможност(и))
време е
да изхвърля
(полу)забравените
остатъци
натрупани
като ненужни вещи
в тъмна и студена стая
време е
да изтупам тишината
от постелята
с избродирани суеверия
проспали
от куртоазия
свежия въздух
на дивото привличане
(онова
което
спясява
от фалшива
благородност
онова
което
разголва
до безмерна
лудост)
време е
да напусна
кожата си
така остаряла
от светска пародия
привидно естетизирана
време е
да измия очите си
с възможности
преминаващи
докато сънувам
че го правя
доброволен избор
блуждае мнимо нощем
праволинейно се подхлъзва
тук и там
кан(ь)оните са тесни вече
изнемощяла в клетката се свлече
(пре)дадената свобода
за китовете...и хората
не мога
да мълча
дълго беше
очакването
прехвърлянето
на мисли
пътя
навътре
към себе си
трудно
поносимо
за истините
парещи
неотложно
отложени
преглътнати
като
лоши думи
утаени
на дъното
на душевните
улеи
там
където
извира
най-съкровенното
недокоснато
чисто
прозрение
от
сбърканата
пресечка
на душата
онази
която
съхранява
траекторията
на последните
китове
и погледа им
преди изчезването
като
обидени
малки деца
навеждат глави
тихата
борба
започва
след
скриването
на опашката
защото гордостта
не се храни с хляб
а с революция
вътрешна
обърната
навън
към света
като молитва
за разбиране
~~~
вместо мен
сега
когато
мога да ти кажа
толкова
неща
думите
сами се спират
под
сянката
на крехка
недостатъчност
попили
цялата
тъга
от дните
във които
сбирах
тежестта
на времето
размито
помежду ни
и превъзмогвам
онази самота
която ме
стопява
бавно
до
празно
до
сега
когато
мога да ти кажа
толкова
неща
но вместо мен
пресипналo
говори
тишина
Сценарии "А ла varg1"
Случайно открих
„Дневникът на Бриджит Джоунс”,
запрелиствах произволно:
„Оркестър без име”
ще свирят в „Мулен Руж”
точно в „Седем”,
в продължение на
„Девет седмици и половина”!
Помислих:
С толкова много
„Опасен чар”
не може да няма
„Дами канят”.
Мисията се оказа
„Невъзможна”,
защото
попаднах в „Клопката”
на „Спайдермен”,
а телефонът на „Агент 007”
отговаряше:
Набрали сте несъществуващ номер
(няколко пъти,...не запомних колко)
Изведнъж
прелетя „Батман”,
оказа се
с „Лице назаем”,
като „Отнесени от вихъра”
се „изгубих в превода”,
а там в едно „Казино”
„Добрият, лошият, злият”
си играеха на „Гладиатор”
и пет пари не даваха
за „Парите на другите”.
После се сблъсках
с „Титаник”
и „Смело сърце” ме качи
на „Армагедон”
където беше „Жега”.
Пътувахме
през „Море от любов”
между „Севера и юга”,
спряхме в „Далас” -
нямаше вече
„Американска мечта”,
само „Мълчанието на агнетата”
напомняше за
„Вчера”.
Купих си билет
за „Среднощен експрес”,
разбрах какво е
„Да срещнеш Джо Бляк”.
Като „Жената-котка”
се измъкнах през
„Плъзгащи се врати”
и след няколко
„Маневри на петия етаж”
се добрах до “Апартамента”.
СТИГА С ТЕЗИ ФИЛМИ!!!
Искам да отида някъде
.......................................
„Където улиците нямат имена”
!!!
(Музика...)
(с) надя стефано
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 20.03.2010
надя стефано