стихове Непозната Върнах се... Обичам да заспивам Художник Понякога
На изтривалката Тази нощ е твърде кучешка
широко
Непозната
Хубава си с тези дрехи. И без тях си също хубава... И дрехите са хубави със тебе, но и без тебе- пак са хубави!
обратно към стиховеВърнах се...Разместих спомените и тишината оздравя и се изпълни с цвят и сънища... Сега всички мебели са точно там, където ме болеше и почти не си личи, и почти не чувам отсъствието на ничии ръце. Уютно е. Аз съм част от тази стая. Аз присъствам навсякъде. Въздухът мирише на моите мисли, на моите настроения, на моите страхове... И тишината даже има моят глас, когато нямам нищо за говорене...
И не мога да си представя още някой да обиди вратата и, още някой да дойде и да не остане, още някой... Купих си капан за мишки! обратно към стихове
Обичам да заспивамОбичам да заспивам - всяка нощ светът за мен изчезва и политам... По-цветно от картина е, по-повече от филм и живо, адски живо! ...Искаш ли да посънуваш с мен?! обратно към стиховеХудожникСамо ти така добре умееш да украсиш лицето ми с усмивка - като ничия... или небрежно да я заличиш! Едно и също ли е то за тебе всъщност?! обратно към стихове
Понякогакато река съм търпелива... и всеки хвърлен камък в мен потъва мълчаливо, за да го намери някой, някой ден - изгладен, съвършен... Но в повечето случаи /признавам си/ не съм такава! обратно към стихове
На изтривалката
От какво се страхуваш? Или просто ти е топло ...сам?! Аз мога да почакам да отвориш ...цяла зима, мога да се върна, ако си отида... или да стигна по-далече, отколкото съм искала!
И мисля,че ти харесва просто да ме гледаш: как си умирам от студ на изтривалката пред дома ти и не мога да вляза... Рисуваш ли?! обратно към стиховеТази нощ е твърде кучешкадори за кучета - дъжд е, кал е и понеже съм сама, съм още по-... Дори съня си не прегръщам, макар да идва само дъ'ждем! И дори да имаше, не би била...Луна! В такива нощи сетивата ми са в кома, изопнала съм нерви до ръба на всички покриви и те сънувам... как и ти не спиш... С отворени очи! обратно към стиховешироколюбов е когато обичаш творението преди създателя духът в бутилката а не нюансите и формата написаното не изреченото...
вечно е живеенето само мигове са раждането и смъртта... добре е всяка сутрин да затваряш клепачите на паметта и да посрещаш новия живот с отворено съзнание това е любовта... обратно към стихове
(с) павлина каналиева
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 09.04.2005