стихове

Обикновени случайности 
Най-необходимото
Средата на деня
Не помня...
Злопаметност







Обикновени случайности


Напълно напълно случайно съм тук
иначе съвсем не дойдох случайно 
май бях се запътил да потърся нещо 
- вече не помня какво -
намерих само познато усещане
за нечии очи
стъпки
смях
нерви
какво повече...

Мястото не е от значение
поводът не е от значение
аз не съм от значение -

в тази вселена от многозначности
знаците много премного са
да ги разчитам
не зная.


обратно към стихове





Най-необходимото


Не мисля че най-много от всичко
са ми притрябвали
име възраст тяло
други такива глупости
струва ми се, че
много често
нямам абсолютно никаква нужда 
от пространството

а времето 
(то разбира се никога не ми стига!)
би трябвало да е мое

защото то навярно се състои
от душа обич вяра шесто седемо осмо девето десето 
и така нататък
чувства
и някакви други
безцелни разходки
в себе си
които 
страшно ми липсват...


обратно към стихове




Средата на деня


Дните някак си минават
минават 
преминават
дните

глобални катастрофи
невероятен ужас кръв
страдание на милиони

глобална лична катастрофа
и вътреши цунами
делници

(сивото ежедневие
прашното ежедневие
страшното ежедневие)

и

безразличие
от среден тип
причастност средна някак си
в средата
средни хора
в средата на деня
в средата на нощта 

любов мечти страдания
и щастието
в остреднени стойности

разни осреднени изповеди
и средно хубави прилични думи
думи думи думи
живот в средата

истината
О
среднена
все някъде
в средата 
по средата

насам натам
а
истината сигурно 
се шляе - 

какво ли друго би могло
да бъде на истината 
всекидневието?

(така 
и в тази средна лоша чернова
на някаква поема
безумие
и вопъл
средна хубост)

и
няма как
да бъде по средата

истината
истината

размиват се значенията
не се размиват
ни най-малко

дните някак си минават
минават
преминават
дните

и как
да примиря
космическата скорост
и безвремието 
в тях

в средата на деня…


обратно към стихове




Не помня…

Като “Пинк Флойд” в тъмнината -
неясна, дрипава надежда,
потръпване от съживителния студ на утрото,

загадъчна усмивка на момиче,
неизразима мисъл,
недоловим сигнал от космоса

И като теб – копнежът на живота,
самото чувство, дух и тяло.

Навярно някога съм бил такъв?
Не помня,
не зная помня ли, 
не помня знам ли…

Сякаш не е съществувал “Флойд”,
надеждата, останалото...

Загадъчна усмивка на момиче.


обратно към стихове





Злопаметност


Никога
не бих се примирил

никога 
не казвай
никога

необяснимо
и напук на същността ми
на логиката на хилядолетни правила
юмруци
и унищожителни ответни удари
очи и зъби
тем подобни

разбитите илюзии
злопаметно
подкожно инжектират 
съмнение
търпимост
даже вяра

в навярно невъзможни обстоятелства
в напълно неприемливи причини
в изцяло нетърпими аргументи

оказва се 
злопаметно
че 
може
че няма нищо някак си защото

злопаметно

дори 
да се прощава

злопаметно
така ли сме устроени
увредени
благословени
разбиращо всеопрощаващо

това ли е цената 
човещината
човеколюбието
от Бога дар проклятие присъда
диагноза

злопаметно
се питам се
как 
мога ли да си простя
тогава?



обратно към стихове



    

(с) пламен павлов
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 12.03.2005