стихове Бедуин Метафори? Между стрелките Вечеря Не ме лъжи, Джърмейн
Провокирано
Бедуин
„Близко е облакът, ниско над земята са нишките на дъжда, току да оттласне онзи, който вдигне длан.” Аус ибн Хаджар Далече е облакът и дълго броеницата дъждовна няма да се разплете. Можеш ли да преброиш капките в пясъка, Аус ибн Хаджар, а стъпките на камила-албинос върху сняг? Очите ти са късове грозде, разчупено през сладкото, а захарта полепва по устните на страниците... Слухът ти тънък се промъква през пролуките на времето, като тетива опъната между бяло и черно. Като плетен камшик, от кожа, са ти бедрата, прешлените наредени като кремък, като сърна ти е сърцето... Тръгваш рано, лицето ти – вятър, разбудил се в гнездото на нощта, очите ти пълни с роса от вчерашна хубавица, в ръката ти като амулет косъм от гъстата черна коса... „Хамелеон се отдал на магизъм във зноя” ми шепнеш, от дома ти само руини, от пазвата ти – пепел. Но нищо не изчезва, Аус ибн Хаджар, виждал ли си есен?обратно към стихове
Метафори?
В този хотел – див и усамотен, на който сваляме щорите, защото отвън всичко се вижда и прилягаме припряно един в друг. Където запъхтяно ми взимаш вино, и чаша, заключваш вратата отвън, за да не ме отвлекат. В хотела, където броим номерата на стаите, които опират в кожата, и ни става ту широко, ту тясно, ту високо, а доста често директно се приземяваме, но момичето от рецепцията продължава да е вежливо... Където се събират пръстите ни, преплитат се в мижавото осветление на лампата и не мога да се отделя от теб, така ми се иска да свърши светът и да няма вече сътворение... Точно оттук искам да ни отнесе вятърът, а после да дойдат облаците, след тях дъждовете, да бъде толкова апокалиптично истинско, че стиснала пулс между клепачите да не искам да видя чудото и да ми е все тая за гълъба, за маслината, за изкачването... За всички метафори на света, за предишните, а и за следващите, за онези, дето са се приземили случайно на нашия прозорец и надникват нахално над нашия срам.... Тук, знаеш ли, Плат би измислила друг похлупак вместо стъкло, а Секстън не би се любила боса... обратно към стихове
Между стрелките
„Човек може да се удави в капка сълза” Васил Попов Историята ни чете заднишком, показалецът й тръгва от повърхността, разкъсва я като с бръснарско ножче, раздипля крехката подредба - илюзиите за уют, за бъдеще, за смисъл... Разменя слънчевите дни с мъгла, и още по-навътре нахалните й пръсти ровят до тайните писма на младостта, край сънищата в пурпур и зелено, разделя вречени в единството стрелки, преобръща минутите в епохи, и още по-навътре - да боли, с мръсните си пръсти пренаписва апокрифи, разменя ролите на ангелите ни, по два, и дяволска усмивка от нега изтръпва като кикот в очите... Историята срича неграмотно, като пират върлува във вътрешността, светлото нарича тъмно, и обратно, ръцете на посоките извива във виражи... Историята, понадигнала поли, с прашни шепи ми подава вино... Кънти на кухо сивата й гръд, че няма как дори и на инат да ми открадне на небето синьото око - секундата, когато облаците плачат...
обратно към стихове
Вечеря И ме помоли - Отсипи ми от червеното, после от водата, сложи резливото, и малко огън, за да ти разкажа. С показалеца, с който докосваш солта, на мъничкия връх, най-отгоре, където прозрачната като слюда трошица поема последен дъх преди да се стопи, точно там, откъдето започва вкусът на твоята гозба, с която ме посрещаш, е построен светът. А около него, с подпори от зелено, синьо, пурпур и бяло - цялата вселена. От една костилка е извадена ядка, от нея е извадено зеленото стъбло, от него са извадени листата, от тях пролетта, от нея жаркото, а после дъждовете, от тях е изваден потопът, от него джиновете, китовете и морските чудовища, от там пък си излязла ти. И извади ми сега маслини и нар, за да ти разкажа. От дланта ти пък са произлезли хората, и всичко мъртво в тях, а и живото. Произлязла е миризмата но без същността, и ухапването, но без ласката. И болката, но без убождането. Произлязъл е пясъкът, който ще ни затрупа, когато часовникът на Бог спре. И каза ми, подай ми сега стомната - да се измия. Изсипи върху дланите ми бистрото и хладното, да ме утоли, защото жаждата започва от бедрата, и мекия корем, и от гърдите ти започва... И от мекия мъх по лицето на възмъжало момче, и от топлината на всяка постеля след умората, и от съня започва, и от обещанието, оттам, от върха на ръцете ти, започва танцът на дервиша и въртенето му свършва пак в солта, а оттук, между нас, започвам аз... обратно към стиховеНе ме лъжи, Джърмейн Не ме лъжи, Джърмейн. Помня всичко ясно - и дрезгавия глас на Майлс, последната ти глътка джин, немирния, неопитомен звяр под лявото ребро... И бръснача помня, Джърмейн, преди да те докосне и сивия му металически език да прехапе тънките ти вени. И изплашения, порцеланов глезен, по следите от прозрачна кръв. И мекия ти, глух, последен писък в потресеното огледало. И синьото ти, издължено като ладия, око. И устните, Джърмейн... И влажния ти стреснат дъх... Затова, не ме лъжи, Джърмейн... Не е вярно, че никой и никога не вдига телефона... Не е вярно, Джърмейн, разбираш ли... Аз бях там... Във всяко твое кабаретно изпълнение, в предишното и всяко следващо мартини, между гъвкавите пръсти на пианото, и после, Джърмейн, в истеричните ти нощи, в питиетата, таблетите, цигарето от седеф - във всяка тревожна фибра, и безпаметно облекчение... И, само, не ме лъжи, Джърмейн... Очаквах да поискаш и щях да се пресегна и те спра, Джърмейн... А, сега, просто... Не ме лъжи, Джърмейн. обратно към стихове
Провокирано Идвам от прозата, Арбен. Мисля, че ще си подхождаме - намерих те публицистично, имам журналистически талант... Мога да направя интервю с оглушала пума, да се спусна като паяк по лицето на глухарчето. Респектирана отровната зелена мамба ме заобикаля... Чакам седем денонощия опашката й дълга да ме пресече. Някъде има война, Арбен, А Бог спи. Искам да те облека. И освен глезените, а и очите, да не виждаш друго. Ще ме познаеш по походката... Ситня, ситня, през думи, Косово, барутното пространство ме взривява... А поезията, Арбен, въобще не ми е силната страна... обратно към стихове
(с) силвия томова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 13.03.2005