стихове

Препятствие 






Препятствие


Вратата е цяла - 
проядена, потъмняла порта на пътя
със счупена панта в горния край.
За да отвориш, трябва
да я повдигнеш с две ръце,
опрял рамо. Стърже.
Ръждата заяжда - трудно
поддава. Отдавна пътят
заобикаля вратата
отдясно,
(пътеката вляво
води към плажа - децата го знаят) .
Плет няма.


обратно към стихове






Разтърсващо небе


небе
разтърсена

изпълнено е моето небе с прозорците на офиса,
а, твоето е в снежни облаци

ще нарисувам мирни самолетни дири 
в твоето небе
а ти ще украсиш прозорците ми 
с някакви пердета

разтърсена
защо ли се събудих в тъмното
и вместо с лампата да включа светлина
улучих вазата


обратно към стихове





Приказка без


време и без място.

Някога, преди доста време,
без значение точно кога и къде,
без още да имаме чувство за дълготрайност -
точно когато усещахме 
как сграбчваме парчетата вечност,
а щастието се лееше бавно,
прекалено бавно отмираше
... и оставаше вкус и мирис на скука...

Помня как тогава веднъж
изведнъж ти се наведе,
прегърна ме,
подуши ме по шията, по лицето,
по тялото...
не знаех защо и попитах,
а ти каза:
“Създавам си и запечатвам един спомен.”

И сега,
сред толкова пазени в мен спомени
не искам, а и да искам не мога този момент да изтрия.


обратно към стихове





Това, което беше


ти

е дъжд зад запотения прозорец - 
с ограничена видимост.

И въпреки, че знаех, че там има нещо,
(знаех също - няма как да продължи и след дъжда),
аз продължавах да рисувам картини по стъклото
за теб,
и в случай, че посланието ми - способно да прекрачи бариерата
от слънце към мъгла или когато тя - мъглата се разсее
е тъжната метафора,
не по-малко истинска от колкото преди дъжда.

Дори сега, когато всичко се е променило,
изглежда някак си по-лесно да ти кажа
и по-бързо, (и преди значението да ми е избягало),
като в един по-недовършен, но разказан разговор
в един безкрайно кратък зимен ден.

И точно в тази част: в която ти търгуваш със дъжда
залагаш ли на таз една единствена вълна – цунами – 
мое възприятие,
и щом ... дори... реалността се видео-изменя
... и ми отнема смелостта на дишането,
аз мога ли и даваш ли ми правото
да вдишам и издишам крясъка на твоето предположение.


обратно към стихове





Лека музика


– инструментална
слънцето звънти зад хребета
и оповестява съвършенството на 
идващия хлад.

Аз ли? 
Питам се защо точно тогава - 
т.е. сега, 
докато все още се разхождам боса 
посред цъфнали глухарчета...

Чакам те да дойдеш,
съжалявам – предизвиках здрача,
но се надявам, 
заедно съм с ухловицата на ролкови кънки,
и упражнявам фигурно пързаляне - 
дори, когато 
таралежите поглеждат към луната.

Те?
Най-вероятно искат да я притежават


обратно към стихове



 

(с) весела петрова
=============================
(с) Нова Българска Поезия, 03.12.2005